Нека да разгледаме
следващата сцена.
Имаме едно
дълго помещение.
Един коридор,
в който имаме
тези два мебела,
едно огледало и една маса.
Вече съм настроил
дневна система.
"manta ray sun, mental ray sky"
и "haze" 1.
Това е нещото,
което съм променил
в дневната система.
Съответно в околната среда,
автоматично
"mantal ray" е добавил
"physical sky".
И също така
съм позволил
контрол на "exposure".
Със стойност
по подразбиране 15.
Да предположим,
че в тази сцена
искам да разположа камера,
която да бъде
разположена централно,
към двата мебела.
И да направя
един кадър
с нея.
Той да бъде
така разположен,
че да хваща
цялата височина на стената.
Също така и
двата мебела.
Започвам по
стандартния начин.
Камера,
стандартна, таргет камера.
Правя я в "top view".
Десен бутон,
за да приключа командата
по създаването на камерата.
Виждам, че съм задал
по височина на 0.
Поглеждам от
"viewport" на перспектива
през камерата
и със средния бутон
на мишката,
когато го задържа,
Ще използвам тази
"pan" функция.
В рендеринг,
"render setup",
ще променя
това са отношение,
тъй като в момента
съотношението е
по-голяма шейна
и по-малка височина.
Аз искам да го обърна.
Но искам да видя,
как ще се случи
и в "viewport".
Включвам "save frames".
Ето това е рамката
на реалния рендер.
Височината искам да
ми е по-голяма,
а ширината по-малка.
"aperture wisth"
искам да бъде 20.
Ето това е,
което виждам
през камерата.
Не хващам
целите обекти.
Определено и по височина
не успявам да ги хвана.
С издърпването на
камерата назад,
ще събера
повече от това,
което виждам
и почти, ще успея да ги
събере в изгледа
на камерата.
Ако започна да увеличавам
зрително поле,
ще успея да постигна резултата,
който искам.
С тази разлика,
че когато премина тези 45
градуса,
за които казахме,
че са
норомани за човешкото око.
При много
по-голям ъгъл
на зрителното поле
перспективните съкращения
вече започват да се усещат
много по-осезаемо.
И се дава една
допълнителна илюзия,
която е
за отдалеченост на обектите.
А всъщност камерата ми
се намира
на един метър от обекта.
Затова, ще се върна в
нормалните параметри
за зрително поле.
Начина, по който
ще реша този проблем
е със изтегляне на камерата,
извън помещението.
Преминавам от "shaded + edged faces"
В "wireframe view",
за да мога да виждам,
колко точно се събира.
В погледа на камерата.
С "shift" и преместване,
ще копирам тази камера,
за да можем да сравним
двата ефекта при голям
"Field of view"
С изтеглена камера назад
и нормален 45 градуса
"field of view", само копие.
W този прозорец,
ще виждам камера 1,
която е
извън помещението.
А в този прозорец,
ще виждам камера 2,
която е в помещението.
Включвам и тук
"save frames".
И на камера 2,
докато е маркирана,
ще увелича
този "field of view".
Горе-долу са с
еднакъв мащаб обектите,
с еднакви габарити.
Но вижте по задните крака,
как се
различава изгледа.
Тук, където
зрително поле е 45 градуса
от камера 1.
45 градуса
изглежда нормално
и задните крака на масата
Всъщност се вижда, че са
много малко отдалечени.
Докато тук, все едно го виждам
с различни пропорции.
При толкова голям ъгъл.
Това допълнително изкривяване
не е никак реалистично.
За тези близки рендери,
в такива
тесни помещения,
няма да използвам
този похват с
голямото увеличаване
на зрителното поле.
Изтривам тази камера.
Тук, ще изнеса
камерата
извън помещението,
както направих тук.
Когато изтрих тази камера,
погледа през камерата
автоматично
се превърна в
"perspective view".
Преминавам отново в "shaded"
и ще изключа "save frames".
Единственият проблем,
който остана тук.
Преди да рендерирам е,
че ако в момента
пусна рендера,
това което виждам през
камерата всъщност е
стената на помещението.
Ето това е,
което виждам.
От тук е изгледа.
Първото нещо,
което виждам е
стената на самото помещение.
Ако в момента рендерирам,
ще рендерам самата стена.
Това, което мога да използвам
са така наречените
"clipping plans".
Като опция на
самата камера.
Активирам ги
с отметка на тази функция
"clip manually".
Първото нещо,
което се появи
e тази червена черта,
която е на края на конуса,
на камерата.
Тя определя "far clip".
Aко увелича това число,
В "left View" виждам, че
се появява още една равнина,
която в момента излиза напред.
В "top view" виждам, че
вече тази равнина
е в помещението.
Това, което определям
с тези две равнини е...
Това, което е между тях.
ще се види от
самата камера
и по време на рендера.
Това, което е извън тях,
пред камерата
и до първата равнина
след втората равнина
няма да се види от камерата.
С тези "clipping plans"
съм определил
видимата част
през камерата.
След като вече съм
определил първата равнина
да бъде в помещението.
През камерата,
вече виждам двата мебела.
Връщам тази стойност,
за да излезе тази равнина,
през стената.
Просто, за да го видим
още веднъж.
Динамично, как се променя.
Всичко, което е между
двете равнини,
ще бъде рендерирано.
В момента изображението
е прекалено тъмно.
тъй като съм оставил
"exposure control" да бъде,
този който е по подразбиране,
15.
Мога да сменя
като първоначален присет,
"indoor daylight".
Активирал съм и превюто.
Може би стойност
около 11 е добре.
Още един тест рендер.
Това е начина,
по който се справихме
с този проблем,
с рендването
в такива тесни помещения.
Със сигурност този похват
и тези "clipping plans",
няма да ги използваме постоянно.
Но когато се наложи,
със сигурност,
ще са ми от голяма полза.
Тест за преминаване към следващия урок
541
Clipping planes ?
са модификатори за „отрязване“ на част от геометрията 1655
са модификатори за правене на плоски обекти 1656
параметри на камерата, които с помощта на равнини описват видимата част между тях 1657
не е термин от 3Ds MAX 1658
Въпроси и отговори