Нека разгледаме
основните параметри
на една стандартна камера.
В тази сцена,
която вече разгледахме
в няколко урока.
Направих няколко
стандартни камери,
ще маркирам едната
и от "modify" панела,
ще разгледам
нейните параметри.
Pървите два параметъра,
до които имам достъп
и възможност за промяна
са големината на лещата
и зрителното поле, или
"field of view".
Големината на лещата
е пряко свързана
с фокусното разстояние,
което е разстоянието
между лещата
и светло чувствителната повърхност
на камерата.
Фокусното разстояние
влияе на това,
колко обекта да се
виждат в изгледа.
Един от "viewports"
е настроен така, че
да виждам през тази камера.
С промяна на тази стойност
гледам, как се
променя във "viewport"
Това, което забелязвам
докато променям този параметър
е, че долният "field of view",
или виталното поле
също динамично се променя.
вата параметъра
са свързани.
За големината на лещата
мога да използвам
всякаква стойност,
за разлика
от стандартните
и реални физически камери.
Но имам и запазени присети
за използване на готови размери,
стандартни характерни
големини на лещата.
С кликването върху тях
те автоматично се прилагат
като текуща големина на лещата.
Зрително поле
на практика контролира също,
какво да се вижда
през ивицата на камерата,
или колко обекта
да се събират в изгледа.
То се измерва в градуси
спрямо хоризонта,
докато големината на лещите
винаги се измерва в милиметри.
Независимо, какви мерни единици
сме избрали ние
като системни.
Колкото по-голям е този градус
на изгледа,
толкова големината на лещата
става по-малка
и обратното.
За стандартните камери
преди да извършим,
каквато и да било промяна по тях,
този "field of view"
е 45 градуса
и големината на лещата е
43,456.
Двата параметъра са свързани
и с още един параметър,
който е "aspect ratio",
или съотношението
между ширина и дължина
на изображението,
което се получава
от камерата.
Тази големината на изображението
се задава в менюто рендеринг,
"render setup"
В първия табулатор "common",
"output size"
има присети,
които можем да изберем.
Специално за тази сцена
аз съм избрала "hdtv" формати,
които с избирането им
веднага виждам, че
се промени големината на лещата.
Със запазване на "field of view"
и от тук големината,
която избирам
е големината на 2D изображението,
което получавам
след рендерирането.
От тук виждам
и какво е съотношението
между дължина и ширина 1,78.
Без значение,
кои от тези присети,
ще избера е със същото отношение.
То става по-малко,
или по-голямо изображение.
За тестовите рендери
използвам по-малкото,
а за финалното
може и "full HD" качество.
Tози параметър на рендера
е пряко свързана с камерата.
Това съотношение,
което избрахме в "rendering setup"
не винаги отговаря
на съотношението
на дължина и ширина
на "wiewporta",
през който виждаме
изображението на камерата.
Дори може да се каже, че
в повечето случаи не съвпада.
Но как да разбера
от това изображение,
коя част се вижда
точно пред камерите
и коя ще се рендерира.
Това мога да го разбера,
когато включа "save frame",
или това е тази рамка,
която определя точно
съотношението зададено
в "command" табулатора.
Включва се с
клавишната комбинация "shift-f",
която натиснах и излезе този
жълтият прозорец,
или от името на камерата
"Show safe frames".
За да стане по-ясен
и нагледен примера,
ще сменя "aspect ratio",
което използвам в момента.
Да бъде тип "custom",
640 пиксела на 480 пиксела.
Съотношението е 1,33
и в момента това е,
което ще видя
в рамките на камерата.
По време на рендирането.
Връщам настройките,
както бяха
и ще оставя този
"safe frame" включен.
Tези два параметъра
за големината на лещата
и зрителното поле
са може би най-важните
от тези,
до които имаме достъп
през камерата.
Тъй като основният въпрос
за контролиране на "exposure",
или обща осветеност
не се контролира
през стандартната камера
От менюто за околната среда
ако изберем "photographic exposure"
имаме достъп
до други параметри,
които биха били стандартни
за една нормална физическа камера.
Тъй като ние използвам
"exposure control",
който да контролираме
с цяла стойност
Тези стойности се
променят автоматично
от стойността,
която сме избрали.
Както при светлините,
при камерите също
имаме този конус,
който определя ъгъла,
под който виждаме сцената.
Той може също постоянно
да се вижда.
Дори, когато не е
маркирана камерата.
Като обобщение
преди да започнем рендирането
винаги,
първо избираме,
какво да бъде съотношението
и размера на изображението,
което искаме да получим.
За тестовете рендери
винаги е по-малко,
за да става по-бързо.
И за финалните рендери
това изображения е по-голямо.
Отново това "aspect ratio",
или това съотношение
То е директно свързано
с големината на лещата,
която използваме и
ъгъла на зрителното поле.
Тази големина на лещите
и зрителното поле
е добре да бъдат
в някакви стандартни стойности.
Зрителното поле,
за да бъде
физически правилно
и да съвпадне с това,
което човешкото око очаква.
Трябва да бъде
около 50 градуса.
В следващият урок,
ще се запознаем с един
от ефектите на камерата -
"depth of Field",
който ще видим,
как се постига
със стандартна камера
в "3D Studio Max".
Тест за преминаване към следващия урок
539
При работа със стандартна камера ?
нямаме възможност за избор на стандартни големини на лещите 1647
параметрите за големини на лещите и ъгъл на зрителното поле са динамично свързани 1648
не можем да избираме големината на изображението в пиксели 1649
във viewport-a няма как да видимреалният размер на изображението което ще се рендерира 1650
Въпроси и отговори