Ще използваме тази сцена,
за да покажем основните инструменти,
с които се работи по време на 3D моделирането.
В сцената има два стандартни обекта.
Един "tube", с тези параметри и един цилиндър.
Подравнени са в центъра един спрямо друг
и в центъра на координатната система.
За да имаме достъп до инструментите
за работа с 3D обекти,
ще конвертирам този обект,
в "editable poly".
Първи инструмент, с който ще се запознаем е
бутонът "attach".
С "attach" присъединявам обекти към този,
който съм започнал да редактирам.
Натискам десен бутон, за да приключа командата.
В момента това е моето тяло,
което вече е един обект,
който е съставен от два подобекта,
които са различни елементи.
Инструментите, до които имаме достъп
зависят от типа на подселекцията,
с която работим.
Има много инструменти,
които се повтарят и са валидни за всички подселекции,
но има и някои различия.
Ще започнем от инструментите,
които са валидни за ръбове.
Често използван инструмент е бутона "connect".
При стартиране на моделирането
не винаги мога да преценя
колко сегмента ми трябват от дадения обект.
Например: започнал съм с тази туба,
не съм оставил нито един сегмент по височина.
Не съм оставил елементи,
с които да работя по височина.
Когато започна да моделирам
и видя, че това ми трябва,
мога да добавям сегменти с бутона "connect".
Избрал съм типа на селекция да бъде "edges",
и маркирам единия от ръбовете.
с бутона "ring".
Маркирам всички ръбове,
които са успоредни на този,
който съм избрал.
Повечето от бутоните след името на командата
имат малък прозорец,
който е за настройките на съответната команда.
Когато има такава възможност
за предпочитане е да се използва
този бутон „settings“ на командата,
отколкото самата команда.
С натискане на бутона
автоматично ще се съглася с промени,
които са заложени по подразбиране.
Тоест, ще използвам такива настройки,
върху които нямам контрол
и не мога да ги променя
по време на прилагането им.
Затова използвам “settings” на “connect”.
Излиза това допълнително меню.
Бутонът "connect" свърза всички вертикални ръбове,
които бях селектирал с един хоризонтален.
Тоест, добавил съм един сегмент по височина.
Този сегмент мога да го променя на 2 сегмента.
Мога да задам и разстояние между тях.
То е в проценти от обща дължина.
Мога да задам дали да бъдат преместени в някои от посоките.
Сега, аз не искам да бъдат преместени.
Десен бутон върху спинера;
тук също работи
и дава най-ниската стойност за това поле.
Ще преместя тези два на ръба на 80% .
С натискане на бутона OK се съгласявам
с трансформациите, които съм направил.
Следващите два бутона са “extrude” и “chamfer”.
С “chamfer” ще се запознаем допълнително,
когато говорим за заобляне на обектите.
Oстанали са селектирани ръбовете,
които добавих.
Това означава, че ще работя с тях
при следващата команда,
ако не селектирам нещо друго.
Да демонстрираме какво прави
командата “extrude” при селектирани ръбове.
“extrude” издължава ръбът,
който съм селектирал с тази дължина
и тази ширина на основата.
За момента не ми е необходим "extrude",
затова ще откажа командата.
Отивам в подниво точки и ще маркирам
две от точките,
които създадох.
Ще видим какво прави "extrude".
Той прави същото, което и с ръбове.
Издължава по височина точката,
която беше селектирана на тази височина,
с ширина на основата,
която също може да се контролира.
Ще премахна и тази команда.
Ще погледна обекта в "top view".
Kогато са селектирани,
като вид на селекцията - полигони,
ще маркирам тези полигони,
както и съответните му от цилиндъра.
Трябва да бъдат един срещу друг.
Броят на всички вътрешни полигони от тази туба,
отговаря на броя на външните полигони от цилиндъра.
Натискам бутона "p" - за перспектива.
Следващата команда, която ще използвам
е "bridge".
Има "settings" и за тази команда,
ще ги използвам.
Това, което прави "bridge" е
да съединява полигоните,
които съм избрал.
Междувременно мога да задам броя
и на сегментите от частта,
която се получава като нова геометрия.
Мога да задам и "taper",
или тази заостреност,
или съответно вдлъбнатост.
Оставям го така.
Ще селектирам
и следващите двойки.
Те са през два полигона.
Ще селектирам и от другата страна.
Ще използвам отново командата "bridge".
Виждам, че тя е запомнила настройките
от последното използване,
докато съм още в същата сесия.
Не е необходимо да ги запомняме
и да ги променяме - ще се съглася с тях
Командата "extrude" за селекцията на полигони
работи по същия метод,
по който работи и за точки и ръбове.
Ще маркирам този полигон.
Със "shift" и натискане на някой от следващия,
ще маркирам тази "loop" селекция,
която не е активна за полигони.
Маркирам единия, "shift", и натискам на следващия.
Маркирал съм всички.
След като завърша селектирането
е добра идея да проверя
дали селекцията е завършена,
дали е цяла и дали съм маркирал това,
което очаквам да бъде маркирано.
Ако не е, вероятно има проблемна част някъде.
Тя трябва да бъде поправена
преди да продължим работата.
Моята селекция е добре
и продължавам с командата "extrude".
Избирам настройките на "extrude".
Резултатът, който се появява
не е много очакван.
Очаквах да се получи същото,
което стана и с ръбовете и с точките,
но виждам, че имам някакво изместване.
То е продиктувано от тази опция
по време на "extrude".
Това е височината, с която се е приложило избутването,
а това е начина,
по който е станало.
По подразбиране е като група.
Група се има предвид това,
че всички полигони, които бях маркирал,
ще се приемат като едно цяло
в процеса на избутването.
Затова не могат да бъдат избутвани,
всеки полигон в неговата посока,
а всички се избутват в една посока.
За да го променя да не бъде в една посока
трябва да избера "local normal",
за да може всеки от селектираните полигони
да бъде избутан по продължение
перпендикулярно на неговата повърхност.
Ако избера другата опция "by polygon",
тогава всеки полигон ще бъде избутан самостоятелно
без да бъдат третирани като група.
Връщам "local normal".
Ще променя избутването в негативна посока.
Избутването в положителна посока
кара селектираният обект да изпъква,
а в негативна вдълбва.
Ще използвам тук точни стойности.
Съгласявам се с промените, които въведох.
ОК.
Друг трик, който ще използваме
е при използването на точки.
Ако преценя, че
този диаметър - вътрешният,
е прекалено малък и искам да го увелича.
Това няма да го направя със селектиране на точки
и тяхното преместване.
Ще задам поглед отгоре - "top view".
С кръгла селекция ще маркирам
всички вътрешни точки за обекта.
Не съм маркирал „ignore backfacing“,
което значи, че маркирам и тези от долната страна.
Искам симетрично да работя с обекта,
така че ще го оставя немаркирано.
Променям селекцията на правоъгълна.
Когато са селектирани
сменям трансформацията да бъде скалиране.
По времето на скалиране на точки
точката не може да бъде скалирана.
Така използването на командата „scale“ за точки
ще доведе до нейното преместване.
Скалирам между двете оси, между X и Y.
Отново не работя с точни размери.
На око преценявам
дали това е достатъчно.
Когато не използвам никаква референция
това става лесно.
Окомерно преценявам дали е достатъчно или не.
Ако имам референция,
към която да се придържам,
като изображение, върху което чертая направо,
тогава ще започвам с точни размери.
Ако имам и размери от референцията или от чертежа,
който използвам,
ще взема габаритните размери да бъдат точни.
"p" от клавиатурата за перспектива
"alt" и средния бутон,
за да разгледаме обекта.
"alt + w", за "front view".
Ако преценя, че тази част е прекалено малка
и искам да я направя по-голяма,
тогава ще преместя всички "vertex",
които са от горната част - още нагоре.
Отново работя окомерно.
"alt + w", връщам се в полигони.
Маркирам двата полигона,
които са в центъра с "ctrl" и натискане,
за да работя с двата едновременно.
Ще използвам следващата команда,
която е "insert".
Tова което прави командата "insert" е
вмъкване на още един полигон,
който да бъде успореден на този,
към който съм приложил командата.
С първото прилагане ще натисна "apply",
така ще продължи да бъде активна командата
за полигона, който е маркиран.
За вторият полигон ще увелича това разстояние.
След това се съгласявам с бутона OK.
Полигонът, който ми е останал маркиран,
и от горната и долната страна,
също ще го избутам малко навътре.
Използвам същата стойност и натискам ОК.
Докато са останали маркирани тези два полигона
още веднъж ще използваме командата "insert".
Без значение каква стойност, натискам ОК.
Сменям селекцията от "polygon" на "vertex",
със задържане на бутона "ctrl".
Това автоматично превключва селекцията
към вертекси, който да бъдат част от полигона,
който беше селектиран.
Това е станало и от другата страна.
Докато са селектирани така,
ще използвам командата "collapse".
Тя автоматично ще ги съедини
и ще направи от тях една точка.
Полигонът, който имах
беше с много на брой вертекси,
беше „ngon“.
Правилно е да имам по-малко на брой триъгълници,
които след това могат да бъдат заоблени по-правилно,
отколкото един „ngon“.
В тази част няма да бъде такъв проблем,
дори да остане "ngon".
Стремим се към това да имаме
или само полигони,
или там където не може да имаме полигони,
да имаме с 3, или с 5 точки определени полигони.
Оставям обекта в този вариант
и в следващите уроци,
когато се запознаем с
методите за заобляне
ще ги приложим върху този обект.
Тест за преминаване към следващия урок
505
С коя команда може да бъде добавен допълнителен сегмент при редактирането на 3D обект ?
Edge 1511
Extrude 1512
Bridge 1513
Connect 1514
Въпроси и отговори