Запознаване с Viewports в Maya

В този урок ще говорим за визуалната репрезентиране на нашите сцени в "maya" или тъй наречените "viewport".
Тъй като "maya" е програма за "3d" моделиране, анимиране на визуални ефекти ние трябва да можем да настроим нашите "viewport" или изгледи по такъв начин, че да са ни полезни за работа.
И да ни показват точно това върху което искаме да се концентрираме.
Неки преди да започнем обаче да обсъждаме изгледите на "maya" да настроим проекта, както говорихме в предишен урок.
От "file", "set project".
Нека изберем директорията за този урок.
След което да отворим сцената, която е към този урок.
След като сцената зареди, нека да започнем с разяснение по менютата отговарящи за изгледите.
Всеки един изглед като този върви със собствено меню, се намира горе в ляво и е закачено към самия изглед.
Нека да започнем с менюто "view".
То ни позволява различни неща, като да селектираме камерата, да погледнем към дадена селекция да рамкираме абсолютно цялата сцена в нашия изглед или да рамкираме само селекцията.
Също така има настройки за камерата.
Или за референтните изображения.
Второто меню "shading" ни позволява да променяме начина, по който са засенчени обектите в нашата сцена.
Третото меню "lightning" ни позволява да променяме осветлението.
Да изключваме или включваме светлини и сенки.
Четвъртото меню "show" е филтър меню, което ни позволява да скрием обекти, които ни пречат в самия изглед.
Ако примерно, не искаме да показваме камерите, светлините, полигонални обекти може да стане от това меню.
Следващото меню "render" всъщност е доста важно, тъй като то ни позволява да променим "render engine" от който зависи как изглежда нашата сцена в "viewport".
В новите версии на "maya" по подразбиране са с включен "render engine" "viewport 2" и той е по-нов и ни позволява да виждаме доста акуратно как ще изглежда финалната ни сцена.
След като я рендерираме в самия "viewport".
Разбира се той има своите недостатъци.
Тъй като има доста нови функционалности в него, а на по-стари видеокарти може да е по-бавен или да не може да използва цялата си функционалност.
За това "maya" са се погрижили и са оставили старите "render engine", които се наричат "legacy".
Ако сменим на "legacy default viewport" ще видим как нашия изглед се променя и изображенията са представят по друг различен начин.
Както виждате качеството е по-различно, но и той си има своите предимства, тъй като може да се каже, че е малко по-бърза работа.
И на стари видеокарти би вървял по-добре.
Следващият "render engine" е "legacy high-quality viewport".
Той ни показва изображението в изгледа малко по-добре, но пак не е със същото качество, което бихме постигнали с "viewport 2.
0" и за това ще се върна към него.
Следващото меню "panels" ни позволява да сменим изгледа в нашия "viewport".
По подразбиране ние сме на перспективен изглед.
Но от това меню може да го сменим на ортографичен преден изглед, страничен изглед, отгоре или да погледнем през нещо, което сме селектирали.
Следващото нещо, което трябва да споменем е, че има няколко бързи клавишни комбинации, които са много важни и които променят начина на репрезентиране на обектите в нашия изглед.
Това са бутоните от клавиатурата 4, 5, 6 и 7.
Нека да ги приложим един по един.
Когато натиснем 4 преминаваме в "wireframe" режим.
Това ни показва мрежата на изградените от нас обекти.
С бутон номер 5 включваме прилагането на материали към обектите, но както виждате не прилагаме и текстурите.
Това става с бутон номер 6.
Той зарежда нашите текстури, но не включва и светлината.
Светлината в сцената се пуска с бутон номер 7.
Сега ако няма осветление в сцената с бутон номер 7 се пуска осветлението по подразбиране.
Това всъщност може да сатне и ако пуснем и "lightning" менюто, "use default lightning".
Това означава да използва осветлението по подразбиране.
Нека се върнем на това да използваме всички светлини в нашата цена, както виждате до менюто всъщност е показан и клавишната комбинация, с която по-лесно да включим тази функция.
Всички функции, които имат клавишни комбинации ще се показват по този начин отстрани до тях.
Под менютата има различни иконки, които са най-използваните и популярни функции, които може да пускаме в нашия изглед.
Първите с различни настройки за камерите.
Като селектиране на камерата.
Вторите бутони ще ги разгледаме малко по-натам, но някои от тях ни позволяват, примерно да включим координатната мрежа, да включваме тъй нареченият "resolution gate" или размера на картинка, която ще рендерираме като финално изображение.
По-важното иконки са тези тук.
Първата иконка е бутон номер 4 и пуска "wireframe view".
Вторият бутон връща обратно материалността на обекта.
Третия бутон ни позволява да използваме материала по подразбиране.
Това означава, че всички обекти в сцената ще се залеят само със сив материал, което е полезно, ако искаме да се фокусираме върху моделиране и текстурите ни пречат визуално.
Следващият бутон "wireframe on shaded" ни показва мрежата, но не изключва самия материал на обектите.
Следващия бутон включва или изключва текстурите.
Следващият осветлението.
Както виждате след като включим осветлението до него има и бутон,който ни позволява да включваме и изключваме сенките.
Друг полезен бутон за подобряване на визуалната репренетация в нашия изглед това е "screen Space ambient occlusion".
Само по себе си означава, че ако се загледате там където се допират обектите се получава едно меко засенчване, което прибавя доза реализъм в нашата сцена.
Следващият бутон, който е важен това е "anti-aliasing".
Той ни изглажда, както виждате назъбените ръбчета.
Това са по-основните бутони, които се използват и както виждате може да настроим нашите изгледи по доста различни начини, за да виждаме точно това, което искаме и върху което сме се фокусирали в момента.