Съответните анализи след изчисленията ще покажат конкретните разлики в резултатите, но още сега в диаграмите има значителни различия. При еднакви други условия, сградата по която се обучаваме, ще има еднакво решение например за Търговище, Шумен и Варна.
Разликата е в стойностите на параметрите описващи приетите ЕЛАСТИЧНИ спектри на реагиране. От там следва разлика и в ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ спектри на реагиране(коригирани с коефициент на поведение). В по горе дадените диаграми примерно за период 1s при тип3 ще имаме спектрални ускорения 0,13, а при тип 1 окомерно отчетено ще имаме ускорения приблизително около 0,06 т.е. близо два пъти разлика.
Ако сметнем спектралното ускорение точно, а не "окомерно" ще имаме стойност 0,075
И за двата вида спектри, agR и q са еднакви. Поради различните стойности на S, TB, TC и TD обаче, се получават различни криви. От графиките на спектрите, може да се види, че за по-меки конструкции с по-голям период, Вид 3 може да се окаже меродавен, тъй като е отгоре (със зелено). За по-корави конструкции меродавен ще бъде Вид 1.
Първоначална оценка може да се направи като се сметне с единия и другия спектър и се сравнят напречните сили в основата. Ако има категорична разлика и сградата е сравнително регулярна "конзола" с корави диафрагми, може да приемем оттук нататък само единия. Ако моделът е по-сложен, може да се окаже, че дори и за една и съща конструкция, за различни елементи ще е меродавен различен спектър. Тогава трябва да направим два анализа и да вземем по-неблагоприятните усилия.
За опростяване, може да проектираме първоначално сградата с единия спектър, който мислим за меродавен, а после да направим проверка с другия и да увеличим където трябва. Ако това е съществено и ще преразпредели усилия, не е лошо след това да повторим проверката с първия спектър.
Програмата се развива вече няколко години и според мен (а и според други колеги които я ползват) това е наложително с цел да се избегне допускането на грешки при евентуален по-сложен модел при който за някои от елементите е меродавен спектър Тип 1 , а за останалите Тип 3 и естествено с цел да не се отделя допълнително време за проектиране (което както знаем в България никой инвеститор не иска да заплаща нормално) . Сигурно ще кажете че по този начин ще се получи до някаква степен преоразмеряване за някои елементи , но количествено в kg армировка , това преоразмеряване надали ще е сумарно повече от 4-5% и ще бъде незначително като пари за инвеститора ?
Ще го добавим в следващия ъпдейт. Ще говоря с ръководителя на екипа на PSCAD.
Здравейте! Тъй като е възможно оразмеряване на елементите съгласно Българските норми, ме интересува възможно ли е програмата да сметне модела на сградата със спектър съответстващ на българските норми.
http://www.proektsoft-bg.com/dropbox/PSCAD/PSCAD_Normi.pdf
а как се въвежда Вертикалния спектър?
