В Еврокод няма точни предписания, затова ще дам личното си мнение. Ако зидовете се изпълняват след бетона и са уплътнени с пяна, са дуктилни. Ако се изпълняват преди конструкцията, което вече рядко се практикува, особено при по-големи сгради, може да се приеме, че са крехки. Въпросът е дали искаме да направим конструкцията по-скъпа, но при едно по-леко земетресение да няма пукнатини или по-евтина, но евентуално ако някой ден стане земетресение, да има някакви пукнатини в зидариите, които могат да се ремонтират и сградата да продължи да се ползва. Най-добре е обаче, това да не се прави, защото може да се наложи и да отчитаме влиянието на пълнежната зидария, особено когато то е неблагоприятно.
Относно ограничението като цяло, то може да се предпише в заданието за проектиране от инвеститора или фирмата, която доставя и монтира съответните неконструктивни елементи. Това могат да бъдат и някакви скъпи каменни облицовки, стъклени прегради и фасади, които не са окачени и др.
В дълбоката провинция се изпълняват предимно нискоетажни сгради със зидария преди бетонирането на колоните. Това ги прави крехки елементи и при в някои случаи на разпределението им, могат да окажат неблагоприятно влияние. В същото време те поемат част от първия импулс при земетръсен удар, което е благоприятно, макар, че се разрушават като крехки елементи. В много случаи на 5-6 етажни жилищни кооперации, зидовете се изпълняват след бетониране на колоните, като не се уплътняват с пяна /строителните предприемачи правят всичко възможно за по-евтино строителство и съответно по-големи печалби/, което е още по-лошо за конструкцията.
При ЕС8 тряба да се избягва сързване на носещата конструкция с неносещи зидани стени
Пример за разрушени колони от срязване
Относно пяната смятам, че ако са запълнени фугите с пяна стената няма да може да изпълнява ЕI критерий за огнеустойчивост.
От снимката на инж. Сандулов се вижда, че разскъсаният зид не е конструктивно укрепен и по ширина и по височина. Разбира се проблемът е в разрушените колони. Колкото до огнеустойчивостта, тя може да се осигури. Освен това по-големите бетонови покрития на колони, шайби, греди и плочи по Еврокод, осигуряват значителна огнеустойчивост на конструкцията. Какво би станало при напълно отделен зид от консткрукцията при хоризонтални динамични натоварвания перпендикулярно на равнината им?! Стават "зидове убийци". А специално тухлите четворки са опасни за живота. След земетресението през 1977г., причинено от Вранчанското сеизмично огнище, беше забранено изпълненито на ППП /пакетно повдигани плочи, измислен в САЩ още през 1926г. и където много отдавна не се прилага/, като една от причините беше свободното изпълнение на зидове /след отваряне на съответния етаж/, без връзка с конструкциите.
Късите корави колони и тези без стремена и зони за ограничен бетон, са една от основните причини за увреждане на конструкциите.
Напълно съм съгласен че неукрепени зидове стават "зидове убийци". Дори в нашата наредба е записано че трябва да са свързани /укрепени/.
Чл. 52. Неносещите елементи(преграждащи и ограждащи стени, скелетни пълнежи и др.) се предвиждат олекотении свързани с носещата конструкция - колони, стени и др.
Но според мен трябва да се свързани с разтвор ,а не замонолитени. Или може би както при зидариите от газобетонни блокчета връзката се осигурява посредством шини или армировка.
Относно огнеустойчивостта има предвид за неносищете стени само. В смисъл че ако има пяна, стената няма да може да изпълнява функцията непроницаемост- Е (преминаване на пламъци и газове) и функцията топлоизолационна способност - I (топлопредаване).
Експеримент на реална конструкция при циклично натоварване /Mazzolani/.
Детайлът е за газобетон. Не знам дали обаче е за земетръс или само за температура. У нас при зидарии трябва да се остави фуга около 20 мм от колоните, които трябва да се запълнят с еластичен материал. Това може да бъде и разтвор, но обикновено в практиката ползват ПУ пяна.
Не знам, защо мислиш, че не издържа за пожароустойчивост. Като непроницаемост, тя дори уплътнява по-добре, защото се разширява силно. Обикновения ВЦ разтвор се свива. Тя е запечатана и от мазилката. С пяна се уплътняват и вратите и прозорците, както и фугите около тръби др. Като клас на горимост, обикновено дават B - трудно-горима. Това е за втвърдената пяна. Когато е още течна е пожароопасна. Като топлоизолационни качества - несравними. Предполагам, че щом се ползва масово, значи отговаря на изискванията.
И това, което е много важно, но не се спазва масово - зидариите трябва да се дюбелират поне на 2 места по височина за колоните. Това е заради устойчивостта им извън равнината. Особено зидариите на последните етажи у нас ще изпаднат при едно земетресение. Гръцките норми например предвиждат да се оставят дори пояси с армировка, както е показано на стр. 72 от книжката
https://www.scribd.com/doc/106891898/Konstantinidis-Ghid-Armare
С изненада научавам че методът ППП е бил забранен след земетресението от 1977г. Аз съм строил 2 сгради по този метод, последната беше десетина години след събитието и то в Правец.
Здравей Христо, За официална забрана не си спомням, но след трагедията в Свищов, където след усукване се срути 9-етаж жилищен блок, изпълнен с ППП, и загинаха повече от 100 човека, имаше много коментари освен в медиите, така и сред гилдията. А също и от изтъкнати специалисти. Стигна се до извода, че тази система е много рискова. И особено при строителството: Често некачествено отлепване на плочите, с почти никакво бетоново покритие и буквално видима армировка, колони тип "пендел" с некачествени заварки, високи първи етажи за магазини и заведения. Разбира се конструктивните проекти можеше да са перфектни по номенклатурата за ППП, но разчитайки само на шайби и стълбищни ядра за поемане на хоризонтални натоварвания, рискът си оставаше. Лично съм виждал невероятни изпълнения. Особено при жилищни кооперации, които се изпълняваха по стопански начин: мога да цитирам случай, където шайба е изпълнена в 9-етажен блок , без да е направена в трети етаж. По този стопански начин имаше случаи на неизпълнени шайби изобщо. Освен това недопустимо преместване на отвори за врати в шайби. Дори в един жил. блок по мой проект, и след пускането му в експлоатация, някои собственици след време пробили отвори в плътни шайби, вероятно с цел обединяване на мазета в сутеренния етаж. Знам и случай, при който проект с "кулово" повдигане на пакета, се изпълни без такова, и резултатът беше срутване по време на строителството. С течение на времето повдигателните инсталации започнаха да се разпродават за скрап. А къде е бил контролът!? И авторският и държавният. Не мога да отговоря еднозначно. Така или иначе, само качествено изпълнение по качествен проект, можеше да гарантира земетръсна устойчивост. Според тогавашните норми. За некачествени строителни изпълнения отпадна и системата "Скелетно безгредови конструкции с напрегнати елементи".
Здравей Цанко, За блокът в Свищов мисля че точно некачествените и въобще липсващи на места заварки, бяха изиграли фатална роля за срутването. А като цяло за това строителство по стопански начин не мога да се сетя да кажа добра дума.
Христо, почти същото мога да твърдя и за строителството по така нареченото възлагане. Също от личен опит. На един 6-етажен ведомствен жилищен блок-ЕПЖС, трябваше да приема заварките на армировките на втори етаж и да разреша замонолитване на дюбелите. Такова "чудо" не бях виждал. Никъде не съвпадаха между горните и долни вертикални панели. И то с големи разлики. С големи чукове изкривили армировки от №22 и ги прикапали една за друга. Отказах каквото и да е приемане и заявих, че трябва да се демонтират горните панели и да се монтират отново такива каквито са необходими, та ако трябва строителният техник техник да "виси" нон-стоп в строителния комбинат. Не ми дадоха заповедната книга на обекта и се прибрах в ТПО. Само след половин час директорът ме изпрати в ОК на БКП, макар че за разлика от него не бях партиен член. Прие ме някакъв "важен" секретар, който отговарял за строителството. След като "умно" ме изслуша, почти ме нахока, като фатмак от казармата. Този блок трябвало да се приеме за 9-ти септември, до който оставаха по-малко от три месеца. След като отвърнах, че не познавам инженер, който да го приеме, бях "освободен" и може да не ти се вярва, но намериха такъв инженер.
23.04.2016 г. След земетресенията в Еквадор: Много сгради са разрушени напълно, а за още повече укрепванията са невъзможни или прекалено скъпи.
На снимка №1 се вижда разрушена стоманобетонна безгредова конструкция.
Напомня дори за ППП.
Понеже тук при нас стана въпрос за такава сграда, ми хрумна интересен въпрос: Чисто теоретично, възможно ли е центъра на коравина да се получи извън очертанията на сградата? За опростяване да приемем, че сградата е правоъгълна.
Би трябвало да може, доколкото центърът на огъване на П-образно ядро е извън него. Всъщност центърът на коравините е мъгляво понятие - в механиката няма такава дефиниция.
Абсолютно вярно! Точно този случай имах предвид. Сграда, която е закопана от едната страна, а от другата има изцяло отвори за гаражи. Сутеренните стени образуват П образно ядро.
След изключване на второстепенните елементи със стави, трябва разбира се да се удовлетворяват всички проверки, както по първо така и по второ гранично състояние (преместванията).
За всички проверки може да се изполва този модел с изключение на проверката за регулярност, съгласно т. 4.2.2 (5) от ЕС 8. В конкретния случай, меродавна ще остане проверката от модела без стави. Още повече, ако други второстепенни елементи като пълнежните зидове могат да окажат влияние, те трябва също да се отчетат.
Относно вертикалните сили в елементите, може да се приеме за меродавен моделът със стави тъй като ние няма да сложим такава армировка, която да осигури прехвърлянето на тези сили между отделните вертикални елементи.
Здравейте, за примера, който разглеждам, изглежда че сеизмичния анализ протича нормално. Формира се и текстова записка, но таблицата с нормализираните осови сили в колоните остава празна. Къде греша?
Ако колоните не участват в рамки и имаме само хоризонтално въздействие, а не комбинация с вертикални товари в тях не би трябвало да има N сили.
Има ли усилия от сеизмично въздействие в колоните? А от сеизмична комбинация? Да не са сложени някъде нули и да не се получават усилия. Странно изглежда също, че таблицата има един етаж, а сме на етаж 4. Как са начертани колоните?
Колоните участват в рамки. Сеизмичното въздействие се поема само от рамките. Съчетанията на натоварване също са направени точно както е описано в курса. Изчислени са усилията от сеизмично въздействие. Сеизмичните комбинации са 4 и 5. Тъй като сградата е на полуетажи, колоните са въведени с височина два етажа. На етаж 1 е армираната настилка на пристройката, намираща се от север, само нейните колони стигат до там.
Картинките са с много ниска резолюция и не се вижда. Струва ми се, че те не са точно от сеизмичните комбинации 4 и 5. Моделът също е различен от учебния. Явно има някакъв проблем с модела, но трябва да ми го изпратите за да го погледна и тогава мога да кажа точно къде е.