Ефект на дезинтеграцията.Запознаване с ефекта "Shatter".

След като вече сме вкарали изрязаното момиче в сцената, можем да преминем към ефекта на дезинтегриране.
За да направим ефекта на дезинтегриране на момичето ще използваме ефекта "shаtter".
Ще избера слоя, който искаме да дезинтегрираме.
И от менюто "effect" ще избера опцията "simulation" и после избирам ефекта "shаtter".
Ще скрия маската.
Ще скрия и прозрачността.
Ефекта "shаtter" разбива слоя на различни парченца.
Както виждате в момента изглежда много странно, защото е избрана опцията да виждаме само мрежата на парчетата, които се разбиват.
От "view" ще променим това, като имаме слединте опции.
Може да изберем само "wireframe".
Това означава, че ще виждаме само мрежата на частите, тоест, само контурите на частиците.
Ако избра "rendered" ще виждаме вече ефекта как се прилага към слоя.
Ако искаме да виждаме фрейм по фрейм можем да задържим бутона "ctrl" и да използваме стрелките наляво и надясно, за да се движим по един фрейм напред или по един фрейм назад.
Също така може да се използва "page up" и "page down" бутоните на клавиатурата.
Те изпълняват същата функция.
Ще се върна в изгледа на "wireframe", за да видите как ефектът на разбиване е по подобие на стена от тухли.
Това нещо може да го променим от опцията "shape".
В "shape" имаме опцията "pattern" и от нея може да избираме много различни варианти на начупване.
Някой от опциите са: "bricks", "capener's wheel", "eggs" или "glass".
Имаме вариант и за шестоъгълници или пък пъзел.
Също така може да се спрем и на квадратчета и така нататък.
В случая ние ще изберем формата да е триъгълници.
Ето по какъв начин се случва това разбиване.
Нека първо да се запознаем с някои от опциите и след това ще ги приложим върху нашият слой.
Освен от опцията "pattern" може да променяме и по определена карта да се случи напукването.
Ще разгледаме най-основните опции.
Опцията "repetitions" ще направи по-големи или по-малки парчетата.
От "direction"можем да завъртим начина, по който са подредени парчетата.
От "orgin" може да променм основната им точка на счупване.
"extrusion depth" определя колко да са дебели парчетата.
Ако уголемя, виждаме как стават по-дебели парчета.
Ако ги намаля, нямат никаква дебелина.
Все пак ще върна да имат някаква дебелина.
Следващите опции са в разедала "force".
"force"е силата, която движи самото счупване.
От "position" може да променим позицията на силата.
Тоест, определяме къде да се случва счупването в слоя.
От "depth" можем да променим дълбочината.
Това е позицията на точката на слоя по дълбочината спрямо камерата.
Това означава, че ако намаля "depth" дълбочината ще отиде по-назад, но можем и да я сложим на 0, което означава, че ще бъде в една и съща равнина със слоя.
От "radius" променяме влиянието на силата на счупване.
Както виждате в момента счупването се случва само в зоната на влияние на тази сила.
Може да се намалява или да се увеличава.
От "strenght" определяме силата на счупване.
Колкото е по-голяма тази стойност, толкова по-рязко и силно ще се чупят парчетата и ще изхвърчат.
Ако е по-слаба, примерно на 0,1, тогава парчетата се отделят по-бавно, много по-слабо.
Може да добавим и втори "force".
И ако на него увеличим радиусът може да имаме две точки на счупване в слоя.
Както виждате освен счупването парчетата падат надолу.
Това се контролира от опцията "physics".
Имаме няколко варианта за това.
С тези опции ние контролиране поведението на частиците.
"rotation speed" ни позволява при стойност 0 да махнем въртенето на частиците.
При по-висока стойност те ще се въртят доста по-силно.
От тук избираме около коя ос да се въртят.
А от "randomness"може да добавим разлики в в силите, които влияят.
Ако изключим опцията за гравитация, ще видим как парчетата няма да изпадат надолу.
Ако пък засилим ще имаме вече сила, която ги дърпа надолу.
Не е задължително да бъде надолу, защото от "gravity direction" можем дазавъртим посоката на гравитацията.
Съответно частиците могат да тръгнат и нагоре.
Опцията "viscosity" имитира някакъв вид вискозитет в частиците като поведение.
От тези параметри можем да променяме поведението на счупените парчета.
Имаме опция да добавяме лек светлинен източник и да променим леко визията на парчетата.
Това са един вид "3d" парчета ,които се чупят в пространството.
Нека да избера да виждаме рендерираната част.
Ще намаля малко частиците, за да ги видите.
Този параметър ще го върна.
Ще увелича повтаряемостта.
Така парчетата стават малко повече.
Ще променя изгледа на "rendered".
От опциите за осветление ще усилим дадена светлина, която осветява частиците.
От тук може да променяме положението на светлината.
Ако се приближа ще видим тази дебелина, която всъщност ни помага да виждаме положението на светлината.
Нека да я наместя.
Ето може да видите как се променя дебелината на частиците, спрямо положението на светлината.
Може да променим и дълбочината на самата светлина.
Ако стойността е с минус, тя отива навътре и съответно не осветява достатъчно добре честиците.
По различни начини може да контролираме и визията и видът на светлината на самите частици.
"ambient light" е запълваща светлина.
Ако нейната стойност е 1 ще стане доста по-равно самото осветление.
От тук можем да променим материалността на тези частици.
Това става, като усилим "diffuse reflection" и "specular reflection", който придава отбясъци.
Както виждате тези отбясъци се появяват и върху статичните частиците.
"highlight sharpness" определя до колко да е остър този отблясък върху частиците.
В случая няма да ползваме тези опции за ефекта на дезинтеграция.
Но може да се използват, когато искаме да начупим нещо, което да проблесне, като счупване на стъкло и така нататък.