Основни принципи при работа с диаграми. Разлики между типовете диаграми

Безплатни 20 урока
регистрирай се и научи

Ако сте вече потребител - Регистриран съм
Видео

Тест за преминаване към следващия урок

 
За коя от изброените задачи е най-добре да използваме линейната диаграма?
Искаме да покажем тенденции и напредък.
Искаме да покажем съотношението между отделни категории за период от време.
Искаме да покажем разпределението на отделните части от едно цяло.
 
За коя от изброените задачи е най-добре да използваме кръговата диаграма?
Искаме да покажем разпределението на отделните части от едно цяло.
Искаме да покажем съотношението между отделни категории за период от време.
Искаме да покажем тенденции и напредък.
 
За коя от изброените задачи е най-добре да използваме колонната диаграма?
Искаме да покажем съотношението между отделни категории за период от време.
Искаме да покажем разпределението на отделните части от едно цяло.
Искаме да покажем тенденции и напредък.

Въпроси и отговори

  • Какво е предназначението на точковите или XY диаграмите?

    Мария Урилска:

    Интересува ме по-конкретно дали мога да ги използвам за обработка на резултати от тестове, като например имам 60 участника, отговорили на 20 въпроса с А, Б или В? За подобни данни кръговите, колонните и линейните диаграми не ми изглеждат добре. Благодаря предварително!

    Краси Кръстев:

    Здравей, идеята на XY диаграмите, поне по мое мнение, е подобно на линейните, обикновено я ползвам за да изразявам два параметъра, които са взаимно свързани X= f (Y) и обратното, и искам просто да визуализирам с точки резултата от зависимостта им една с друга ( реално това може да се направи и с линейните, като се махне линия и останат просто точките ).

    Не знам какво точно искаш да постигнеш като краен резултат ( визия ), но мисля че по - скоро трябва да се насочиш към колонна или кръгово диаграма и да изпробваш просто различни начин на комплектоване на резултатите.
    Tanya Yalamova:

    Здравейте, мисля че ако ви се налага да раделите участниците в тестовете на групи, според съответни критерии и във всяка група ще може да обработите резултатите в XY диаграми- за отговорили на 20 въпроса с А, Б или В.Така получените линейни диаграми ще могат да се съпоставят /в съответен цвят за всяка група участници/.

    Чавдар:
    Здравейте. 
    Ще се опитам да покажа как бих обработил резултатите от тест с 20 въпроса и три възможни отговора за 60 участника.
    Бих създал таблица1 (данни за участници и отговори) със следното съдържание:

    1. ред 1 номер на въпроса
    2. ред 2 верен отговор
    3. колона А -списък на участниците
    4. срещу името на всеки участник се нанасят отговорите му.

    Втора таблица2 (при точки за всеки въпрос)

    1. ред 1 номер на въпроса
    2. ред 2 точки съответстващи на верен отговор
    3. в редовете срещу имената от колона B до U - формулата за клетка B3
    =IF('данни за участници и отговори'!B3='данни за участници и отговори'!B$2;B$2;0)
    за останалите формулата се "влачи" до U62
       Така получаваме клетки със стойност теглото при верен отговор и 0 - при грешен
    4.В колона V получавам сумата от точките набрани от съответния участник и с тези данни построявам 
    графика на точкиоте набрани от всеки участник.

    Таблица3 (при равна тежест ) за всеки въпрос.

    1. ред 1 проценти, съответстващи на верен отговор
    2. ред 2 номер на въпроса

    3. в редовете срещу имената от колона B до U - формулата за клетка B3
    =IF('данни за участници и отговори'!B3='данни за участници и отговори'!B$2;B$2;0)
    за останалите формулата се "влачи" до U62
     Така получаваме клетки със стойност процента при верен отговор и 0 - при грешен
    7. В колона V получавам сумата от процентите набрани от съответния участник и с тези данни построявам 

    8. графика "Процент верни отговори" за всеки участник

    В края на същата таблица:

    1. В ред 63 получавам броя на грешните отговори за всеки въпрос за клетка B63 формула:
     =COUNTIF(B3:B62;0)
    за останалите формулата се "влачи" до U63
     
    2. Построявам "Графика на броя грешни отговори в зависимост от въпроса"
    По нея може да се съди за степента на усвояване, респективно сложност на съответния въпрос. 

    Последната графика може да илюстрира използуването на ХУ графика макар, че в случая съм използувал друга.

    Така подредени данните дават възможност за анализи чрез използуване на сортировки, филтри и всичко, което минахме дотук

    Моля за снизхождение по отношение на оформянето и изложението, но това е първия ми опит да участвам с отговор
    Бъдете здрави

    Дарина Иванова:

    Scatter се превежда като разпръсване или разсейване. Този тип диаграма е удачен при извършване на статистически обработки на данни (за наблюдаване на разсейването на получените резултати).

    Когато ще се анализират отговори на въпроси, според мен трябва да се извърши подготвителна обработка на данните като преброяване на еднотипните отговори, след което се построяват диаграми за резултатите на всеки въпрос поотделно от избран тип.
    - Кръговата диаграма е подходяща за една зона от данни, когато искаме да се изобразят (най-често процентно) дяловете на различните стойности.
    - Хистограма или колонна диаграма е подходяща не само за една зона от клетки, но и за 2 и повече зони, чиито стойности искаме да сравним. 

    - Бихме могли да изобразим едната величина в стил колона, а другата като линия, ако величините са от различен тип, но касаят еднакви обекти.
    Kocho:

    XY диаграмите са най-полезни, когато искаме да придобием представа дали има зависимост между две променливи. Примерно между възрастта на участниците в теста и % верни отговори. В зависимост от тенденцията, която очертават могат да се предприемат допълнителни статистически анализи, но вече с формулирани хипотези.

    @ Чавдар - струва ми се, че има и по-добър начин за анализ на данните от едни тест. Дано да имам време в следващите дни, за да покажа какво имам предвид. Ще е добре, ако ми изпратиш файла с данните на kochomindev@gmail.com, за да работя с твоите данни. Междувременно ето някои насоки:

    Графика1 и Графика2 практически са едни и същи. Какъв извод може да си направим?

    Колко е средният брой точки? А най-често срещаният?

    Да не говорим, че трудно се възприема кой участник колко точки е получил. А това всъщност необходимо ли е за анализа?

    Също така интересни въпроси са - в случай на грешен отговор кои отговори са посочвани, участниците грешат едни и същи въпроси или има някакво разделение и т.н.