Верига от договори

Най-важното: вериги от договори = повече възвръщаемост, но и повече риск

В DeFi правата ти не се пазят в база данни, а чрез токени, които доказват дяла ти. Когато навързваш договори (например от USDT към Curve, после към Yearn), търсиш по-висок APY, но всяка следваща връзка добавя нов риск. За да изтеглиш средствата, трябва да разплетеш веригата в обратен ред и проблем в който и да е договор може да блокира всичко. Най-важното: по-висока доходност винаги идва с по-висок и натрупващ се риск.

Как работи навързването и къде са рисковете

• Договори като Uniswap и Curve издават „представителни“ токени за дялове в пулове; с тях можеш да влизаш в следващи договори за допълнителен APY.
• Примерни вериги: USDT → Curve (ликвидност и CRV) → Yearn (заключване/доп. доходност). Всеки слой добавя риск от бъг, хак или лоши стимули.
• Рискът не е само технически: има попечителски риск при стабилни монети (USDT), пазарен риск (оверлевъридж в Compound), риск от мостове/междуверижни трансфери и „depeg“ на стабилни токени.
• Икономика на таксите: множество подписвания и транзакции в Ethereum правят сложните схеми безсмислени при малки суми; при много големи – рискът става прекомерен.
• По-високите APY в по-нови мрежи (напр. Secret Network) често се дължат на по-ниски такси, нови функции (приватни swap-ове) и премия за поет риск в недоказани екосистеми.
• Финансова логика зад услугите е ключова: в Compound заемаш срещу обезпечение за ливъридж или ликвидност без продажба (влияе и на данъчното третиране). Проверявай полезността, не само процента.