– Мога ли да си възстановя файла?
Минаваше 8 часа вечерта в неделя. Получих обаждане от жена, като гласът и звучеше напрегнато.
Оказа се типична ситуация – кратък краен срок, много работа. Тя бе принудена да работи уикенда и то до късно. В понеделник беше краен срок за предаване на документите. Беше работила усърдно цяла седмица. Искаше да работи цялата неделя вечер в офиса, за да се справи със срока.
– Какво се случи? – попитах аз.
– Работех по първия проект тази седмица и го приключих. След това започнах втория проект, като ползвах файла от първия. Сега файла на първия проект го няма.
– Записа ли втория проект като нов файл, когато започна да работиш върху него?
– Нямах време, директно започнах работа върху първия файл и цял ден го редактирах.
– Ако не си записала втория проект като нов файл, а си натиснала „save“ върху първия файл, то първият е изтрит и не може да се възстанови – констатирах логично аз.
… последва гробно мълчание…
Сигурно бяха няколко секунди, но ми се сториха цяла вечност.
– Добре – чух след известно време, като усещах, че жената използва нечовешки усилия да сдържи сълзите си и да не ревне.
Ситуацията беше повече от неприятна. Да загубиш работа от цяла седмица, при положение, че клиентът ти ще те чака на следващия ден, а екипът зависи от теб и ти си обещал да си свършиш работата в срок.
– Виж сега – реших да успокоя положението аз – не пипай нищо. Остави компютъра включен, не натискай „save“ повече. Прибери се вкъщи и се наспи. Утре сутринта ще дойда и ще видим какво може да се направи. Имам няколко идеи, които може и да спасят положението.
Замислих се. Защо се получава така?
Как е възможно компютърът да те докара до емоционален срив неделя вечер, защото не се получава това, което ти очакваш.
