Настройки и генериране на чертежа

Безплатни 20 урока
регистрирай се и научи

Ако сте вече потребител - Регистриран съм
Видео

Тест за преминаване към следващия урок

 
Какво ограничение има за максималния диаметър на армировъчните пръти в греда, поемаща сеизмични сили?
Ограничено е отношението на диаметъра на прътите към височината на сечението на колоните.
Максималният диаметър се избира в зависимост от широчината на гредата.
Няма ограничения за диаметрите на армировката в гредите. 
 
В рамките на закотвящата дължина на армировъчния прът се приема, че:
Носимоспособността на опън на пръта намалява линейно до нула.
Пръта не работи, защото няма необходимото закотвяне.
Пръта поема сила, равна на площта на сечението му по изчислителната граница на провлачване. 

Въпроси и отговори

  • Как се процедира с колони 25/25см, когато при земетръс, програмата отчита разпределение на напречната сила от земетръс с повече от 15% в колоните?

    Георги Борисов:

    Искам земетръса да се поема само от шайби при <15% разпределение на НС в колоните. Къща на 2 етажа, ЗП 100м2.

    Въведени са стави във всички колони (с опцията въвеждай стави), както и ръчно въведени стави между шайби и греди (ако е правилен подход). Подпирането на колоните при опорите е ставно. Сеизмичният анализ минава без грешки.
    1. За да се изпълни горният случай, къде трябва да се въведат ставите - само в колоните или само в гредите? 

    2. Резултатът за втория етаж е поемане на 30 до 40% от НС в колоните.
    Колкото и повече шайби да слагам, трудно се постига <15% разпределение на НС в колоните.
    При изчертаване на гредите за клас DCM, програмата показва предупрежение за "недостатъчен размер за закотвяне в сеизмична зона". 
    Все пак, Някои колони 25/25 могат да се увеличат в едната посока, но в другата посока започват да се появяват в помещенията, което не ми се иска.

    Какви препоръки бихте дали? Благодаря за отговора!

    Неделчо Ганчовски:

    Когато имаме смесена система, има една особеност. На първите етажи работят предимно шайбите, а нагоре започва да се увеличава влиянието на рамките. Това е поради различната деформирана схема за една шайба и една рамка от хоризонтални сили. Една по-висока сграда може да започне от стенна на първия етаж, да премине през всички видове нагоре и да завърши като рамкова на покрива. Тогава въпросът в такъв случай е: каква е системата и как да я класифицираме.

    Отговорът е: Трябва да се гледа напречната сила в основата (base shear). Ако има сутеренен етаж, тогава това е в първия етаж над сутерена. Той е меродавен. Защо тогава PSCAD дава всички резултати, а не само за първия? Защото сградата може да бъде и по-сложна - да има повече от един сутеренен етаж, частично вкопаване и пр. Тогава програмата трудно може да прецени кой етаж е меродавен, а и от друга страна така получаваме по-богата информация, от която може да си направим и някои допълнителни изводи.

    За да определим какво е влиянието на рамките, първо трябва да пуснем модела без стави. Ако се окаже, че е под 15% само тогава имаме право да освободим колоните. Това също не може да става избирателно. Група еднотипни елементи с близка коравина трябва да се освободят едновременно (например всички рамки). Ако при конструкцията от усукващо деформируема престава да бъде такава, нямаме право да я променяме и тя остава усукващо деформируема.

    В конкретния случай въпросът е дали първия етаж е сутеренен или не. Това не мога да видя от картинката. Ако е сутеренен, гледаме втория и проверката не излиза - нямаме право да изключваме колоните. Ако сградата е моделирана над сутерена - тогава да.

    Ако трябва да се освободят колоните, се прави точно така -  слагат се стави горе и долу на всички колони и се освобождават гредите към шайбите. Могат да се сложат стави и на други места в гредите, но не автоматично навсякъде. Трябва да остане поне един елемент, запънат към възел, иначе става изменяемо. Ако гредите по принцип са непрекъснати, е добре да останат непрекъснати. Дори и гредите да се освободят със стави от шайбите, пак е възможно шайбите да вкарват усилия в тях като повдигат вертикално краищата на гредите, което ще даде момент в другия край, ако е запънат. Трябва да се пусне модела и да се огледа. По резултатите човек може да се ориентира по-добре, къде му трябват стави.

    Ако се получи, че колоните не могат да се освободят, може да се направят две неща.
    1. Възможна е схема от отделни равнинни рамки - колоните да се увеличат само в едната посока, а в другата гредата да има става. Тази система не е толкова дуктилна и неопределима колкото пространствената рамка, но определено става.
    2. Ъгловите колони могат да се направят Г-образни, но работят по-лошо от правоъгълните. Вътрешната колона може да стане квадратна. По принцип вече трябва да свикнем, че колоните ще се виждат тук-там в стаите. Този модул от 25 см не е подходящ размер за Еврокод 8. Ако е в ъгъла на помещението също според мен няма никакъв проблем. Аз и крайните колони бих ги направил квадратни. В Гърция всички къщи са така от много години и не им пречи. И без това на много места минават шахти, тръби, комини и при тях няма проблем, а за една колона има проблем. Всичко е въпрос на преговори с архитекта.

  • Как се редуцира  коравината на греди от рамки при земетръс ?

    Веселин Люцканов:

    Редуцира ли се коравината на ригели от рамки при земетръсно натоварване (например с коеф. 0.5х), поради наличието на пласт.стави и напукването. Същото важи и за колоните от най долния етаж на рамката, където също се допуска пласт. става. Понеже при SZM усилията се взимат директно от PSCAD, където ог. моменти са осови а не ръбови, как да се процедира, може би като се задават безкрайно корави зони в пресечния габарит колона-греда.

    Неделчо Ганчовски:

    При сеизмично въздействие коравината на гредите не се редуцира в краищата, но не се отчита и съдействащата ширина на плочата, което на практика води до почти два пъти по-ниска коравина от тази при статични въздействия. По този въпрос има и коментари във форума на програмата

    http://www.proektsoft-bg.com/forum/viewtopic.php?f=23&t=62