Въвеждане на единичен фундамент с рандбалки и връзка с Pad Expert 

Безплатни 20 урока
регистрирай се и научи

Ако сте вече потребител - Регистриран съм
Видео

Въпроси и отговори

  • Може ли да има разлика в нивата на фундиране на съседни единични фундаменти?

    Цанко Дилов:

    Дотук стана ясно какво е влиянието при слягане на единичен фундамент върху съседен, но при равна кота на фундиране. Възможна ли е разлика в нивата на фундиране на два съседни единични фундамента и доколко? Какво ще е влиянието на слягане на "по горния" върху по ниско фундирания? Навремето имаше такава възможност, като допустимата разлика зависеше от ръбовото разстояние между фундаментите и тангенса на ъгъла на вътрешно триене на почвата. Сега е вече ясно, че при голям ъгъл, т.е. по-здрави почви, разликата може значително да се увеличи и да доведе до къси колони, за което трябва да се вземат съответни мерки. Като фундиране върху наклонен терен. От друга страна, при обследване, ако се проверят някои по-стари, но конструктивно здрави сгради, които са дълги и без връзки между единичните си фундаменти, по Еврокод 8, ще се окаже, че нямат решение, защото такива единични фундаменти могат да получат различни ускорения от надлъжните сеизмични вълни и да компрометират конструкцията. Разбира се, те в случая трябва да отговарят на нормативната уредба, когато са строени. Но ако е необходимо цялостно укрепване на стара конструкция, с нов проект, отговарящ на Еврокод, без връзки ли ще ги оставим?

     
    Неделчо Ганчовски:

    Ако има наклонен терен при нова сграда, аз съм категорично за варианта с ивичен фундамент, който плавно и стъпалообразно да се изкачва по наклона. "Застъпваването" на ивиците при денивелация е добре да е поне 2 пъти разликата във котите. Проблемът с отделните ускорения или късите колони се решава със закорявяване на сутерена или ако няма - на първия етаж
    http://aula.bg/evrokod-pscad-iziskvaniia-na-evrokod-8-kam-seizmichnoto-osiguriavane-na-konstrukciite-chast-i#00:13:16
    Ако има все пак отделни секции или сгради, построението с ъгъла "фи" си е достатъчно добро.

    Цанко Дилов:

    Все пак, не можах да си отговоря на въпроса, възможна ли е разлика в котата на фундиране на два съседни единични фундамента. Без значение дали са в непосредствена близост /т.е. разстоянието между ръбовете им е нулево и които може би е по-добре да се обединят/, или на някакво разстояние изобщо. Влиянието на слягане ще зависи от повърхнините на влияние и по принцип би могло да се изчисли. От една страна PSCAD не може да отчете влиянието за слягане, понеже моделът е на Винклер, а от друга, Pad Expert разглежда активната зона на слягане като еластична. При избор на фундаменти с нулева коравина, като по консервативен /т.е. равномерно разпределени напрежения по цялата плоскост, а са различни сляганията/ и изчисления с Pad Expert, който не е "буквално" геотехнически съгласно Еврокод 7, а по-скоро практически начин за ползване, би ли следвало да се смята, че реални почви с техните характеристики, не могат да се отчетат?

    Цанко Дилов:

    Става въпрос, характеристиките на реалните почви да се отчетат при допустимо възможна разлика при нивата на фундиране.

    Неделчо Ганчовски:

    Отговорът, дали по принцип може да имаме фундаменти на различни нива е - по принцип може.
    Относно отчитането на характеристиките на почвата, не знам дали толкова е свързано конкретно с разликата на нивата, а по-скоро е принципен въпрос.
    Нищо не пречи Pad Expert да се направи при изчисляване на слягането да определя деформациите в дълбочина чрез зададена компресионна крива, а не чрез обобщения деформационен модул. Тогава обаче не може да се работи с повърхнина на влияние. Трябва първо да се изчисли диаграмата на напреженията в дълбочина, да се отчетат сътответните деформации и след това да се интегрират в дълбочина за да се получи слягането. Не знам обаче дали е необходимо да се правят толкова сложни изчисления. Методът с обобщения деформационен модул е стар, изпитан и доказал се с времето. Всички сгради проектирани с него стоят върху "реални" почви.

    Другото е, дори и да се направи някаква сложна и уж "точна" процедура, 90% от  проектантите няма да я ползват. Досегашният ни опит показва, че колкото по-прости и практически неща правим, толкова по-успешни са те. Имаме опит със специализиран софтуер за предварително напрягане, който се ползва от повечето фирми, които се занимават с такива конструкции, но те са 20-30. От маркетингова гледна точка е истинска катастрофа.

    Ивайло Драганов Драганов:

    Като стана въпрос за предварително напрягане, този специализиран софтуер по еврокод ли е, или онзи, дето е в маткад и е по българските норми?

    Неделчо Ганчовски:

    Имаме вече версия и по Еврокод за Calcpad

    Цанко Дилов:

    Здравейте инж. Ганчовски По асоциация със споделената маркетингова катастрофа на софтуера Ви за предварително напрягане, се сещам да Ви задам въпрос, което мога да направя и лично, но предполагам, че и други колеги са си го задали, затова ще си позволя да го направя публично. Наясно съм, че винаги може да има разлика между личен и публичен отговор, но доколкото ми е известно, Вие не сте нито активен български политик, или депутат, и които мислят над всичко за следващите избори, като държавност почти липсва, където приоритет би трябвало да са следващите поколения. * Не е ли маркетингов провал изключителния курс, който сте създали, и е достъпен за всеки, който пожелае това?* Признавам, че така и не разбрах така наречената либерална пазарна икономика. Не ме оправдават нито възраст, нито липса на ум, или на образование. Притеснява ме обаче: от една страна бъдещето развитие на Aula.bg, чийто абсолютен фен съм, а от друга: подготовката и достъпа до Ваши бъдещи курсове. Няма по-добро от лектор, създател курса. Не подценявам нито един курс на Aula.bg, където съм изгледал много от тях. Като конструктор имам слабост и към дизайна, дори съм кандидатствал за сертификати, за които смятам че съм се подготвил добре. Друг е въпросът, че не познавам дизайнер, който не само да изгледа PSCAD и Design Expert, но и да пожелае удостоверение. Наистина има много софтуери, с които българските строителни инженери могат да изчисляват и анализират. Най-добрите и публично известни на пазара, само изчисляват, но в същото време си имат добри чертожници. Лично аз, в момента, като "държавен стипендиант", работя доколкото мога, като "гаражен проектант"-т.е. правя всичко от което си мисля че разбирам. Познавам конструктори от няколко области, които срещу "само" 500 лева за 5 дни обучение на живо, получават сертификати за софтуер (не цитирам софтуера), като необходимо, но съвсем недостатъчно условие. Това съвсем не пречи на много от тях, чрез агресивност, дъмпинг и халтураджийство, да се класират убедително на малкия пазар, а и не само. При пълна липса на усет и интуиция към конструкциите. Ама къде е КИИП, цените по издадените наредби и контролът! На тази тема не ми се говори, защото като един от създателите на Камарата на Инженерите в Инвестиционното проектиране, и като председател през първите два мандата на РК на КИИП Търговище, бях свидетел как всичко започна с огромен ентусиазъм, и в края на краищата се деформира от продажните лобита в Парламента.

    Цанко Дилов:

    Информация ("от днеска и от вчера") за инженери, които следят този Форум: Същата история е и в Търговище.

    Цанко Дилов:

    От МРРБ до: КАБ, САБ и КИИП, във връзка с писмо на КСБ:

    Цанко Дилов:

    От МРРБ до: КАБ, САБ и КИИП, във връзка с писмо на КСБ:

    Цанко Дилов:

    Коментари във Форума на ПС-КСС София-град:

    Цанко Дилов:

    Отговор на КИИП до МРРБ, където са с нагласата за "за измъкване" от проблемите:

    Цанко Дилов:

    Писмо на РК на КИИП-Търговище до УС на КИИП на 27-ми май 2016 г. Това писмо е изпратено до МРРБ от председателя на ПС КСС на РК на КИИП-Търговище, още през април.

    Цанко Дилов:

    Йезуитския отговор на МРРБ до инж. Любен Христов-ПС КСС-Т-ще: Тази Наредба, публикувана преди 4-ри години в ДВ, продължава да "виси", въпреки многото сигнали за нейната непригодност. В същото време създаде куп неразбории и в известен смисъл е "престъпна". Ама било печатна грешка!!! Ами то в миналото, заради една запетая, която се оказала печатна грешка, са обесили невинен човек.

    Цанко Дилов:

    Обжалването на обществени поръчки, като национален спорт: link_kym_KAPITAL

    Цанко Дилов:

    За какво саниране на сгради става въпрос?! МРРБ могат да нарекат това мероприятие, което е смяна на дограма и лепене на стиропори по фасадите, топлоенергийност или нещо подобно. Къде са обследванията и санирането на инсталациите?! Ами на конструкциите на сградите?!

    Неделчо Ганчовски:

    Тези въпроси наистина са много интересни и най-добре да ги публикуваш в другия форум. Там вероятно ще могат да ги видят повече хора, а и излизат доста встрани от темата на самия курс. Аз също го следя, когато имам време. Относно "маркетинговата катастрофа", искам да кажа, че правим много неща с ясното съзнание, че няма да се изплатят, но има и по-дългосрочни цели освен парите - популярност, доверие, контакти. Най-ценният ни актив в момента всъщност е кръгът от клиенти, партньори и приятели на Проектсофт. Все пак, трябва да има баланс и някакъв здравословен минимум за да се чувства фирмата финансово стабилна. Това е наш дълг и пред потребителите, за да може да продължат да получават поддръжка и развитие.

    Димитър  Сандулов:

    Относно грешката в чл.6 интересното е ,че грешка има в книжките на някои издателства, в сайта на МРРБ, в ДВ. Но в изданието "Бюлетин строителство и архитектура" , бр.3 от 2012 печатна грешка няма.