От кои хора избирате да сте? Ето коя е "Най-странната тайна на света".
Добавям един материал, който лично за мен действа и ми е помогнал заедно с книги по тематиката на този курс и посещение на семинари. Споделям моя опит - това аудио на няколко пъти ме е връщало в правилния път. Има също интересни техники, но главната максима е "мисли и ще успееш". Не е лесно създаването на чисто нов навик, но нищо не губим, ако опитаме.
Най-странната истина за света и човекът: https://www.youtube.com/watch?v=YLa_qAAlmpY
Чудесно видео Диана, за най-странната истина за света и човека! Изгледах го два пъти. И се замислих много сериозно за тази истина. Всичко за нея, го има под някаква форма и в чудесния курс на инж. Цукев. Очевидно сте млад и интелигентен строителен инженер. Аз съм възрастен строителен инженер. За мен истината е и въпрос на гледна точка. На 18 бях през 1964-та. В ИСИ /Инженерно Строителен Институт/-сега УАСГ. Израстнах в скромно и бедно семейство, където учението, моралът и етиката бяха издигнати в култ. Едва по-късно разбрах, че може би съм живял в 1984-та на Джордж Оруел. Времена на лозунги, конформизъм и промиване на мозъци. И големият брат. И „желязната завеса“. Всички бяхме равни. Няма да говоря за най-равните, но строителни работници често ни черпеха с бира, защото получавахме по-малки заплати от тях. Не че техните бяха големи. Без значение какъв инженер си: кадърен или не толкова. Равни! Дори към 45-50 се мислех за успял. Съвсем не съм богат. За съжаление не изградих и повечето от добрите навици, за които става въпрос в курса. Но от друга страна, като се сетя за стотиците сгради и съоръжения, построени по мои проекти, изпитвам особено чувство на удовлетворение. Повечето са в дълбоката провинция, но такъв е бил пътят, който съм избрал. И понеже във видеото става въпрос и за България, процентът на разорените хора е много по-голям. Има хора с 47 годишен трудов стаж и пенсия от 184 лева. Така, че за мен е малко странно да се споменава България в това видео. Заедно с нормалния свят. С икономика, която се върти като колело, а хамстерът е умрял. И ако още 200-300 хиляди млади българи се „изнесат“ от България, следващият президент може би трябва да я закрие като държава.
Напълно съм съгласна с инж. Дилов, Има много разочорования в живота и не всичко зависи само от нас. Но пък ако не се борим и не правим нищо, не можем и да очакваме нищо. Така че действайте, не стойте!!! и .... финансовата независимост не е синоним на богат човек.
Работя на смени - дневни и нощни, как се създават навици тогава? Може би навици за деня преди дневна, други за деня преди нощна?
Нещо не ми хареса. И това с парите не ми хареса. Ако абсолютната ти мотивация в живота не са ти парите е много трудно да намериш смислена цел.
Това, което си взех от това видео е, че когато положиш усилия, инвестираш време в нещо - по един или друг начин вселената те подкрепя и получаваш помощ по пътя, по който си тръгнал. Дали искаш да станеш художник, учител, инженер или каквото и да е било друго - трябва да дадеш нещо от себе си за да се получи, а не да чакаш и то само да стане. Всеки чува и вижда това, което иска и има нужда в това видео. :) Нели, ти си го усетила по този начин. Става въпрос и за отношението към хората и живота към хората.
Само бих допълнила, че когато наистина искаш нещо, даваш ВСИЧКО от себе си. Тогава нещата се получават!!!
инж. Боян Соколов - Всеки ден по една малка стъпка води до големия успех
Напълно си прав, Боян. Целта се постига не като се бърза, а като не се прекъсва!
За надграждане на тази теория бих добавила и лекциите на Джим Рон (за хората, които разбират английски език), както и книгата, която я има преведена на български език "Уроците на Джим Рон".
Ето едни от любимите ми негови думи: (за финансовия успех) 1. "Прогреса е стълба, не легло". 2. Да поискаш е първата стъпка към получаването. Ако отидете до океана – не носете със себе си само супена лъжица! Вземете поне кофа, иначе децата ще ви се смеят… 3. Дисциплината е мостът между целите и постиженията. 4. Не четете само лесните четива – те може да ви забавляват, но няма да ви накарат да израснете! 5. Не искай нещата да бяха по-лесни – искай ти да си по-добър! 6. Провалът не е еднократно събитие. Не се проваляме така изведнъж. Провалът всъщност е няколко грешки в преценката ни, които повтаряме всеки ден. 7. Общественото образование може да ви осигури прехрана, но само самообучението може да ви осигури богатство. 8. Ако не сътвориш сам план за своя живот, най-вероятно животът ти ще стане част от плановете на някой друг. И познай какво са планирали другите за теб? Не много… 9. Ако не ти харесват нещата около теб – промени ги! Ти не си дърво… 10. Докъде ще доплаваме зависи не от посоката на вятъра – а от това как сме подредили платната си. 11. Ако трябва – пропусни едно ядене! Но не пропускай една книга. 12. Успехът се състои в това да правим обичайните неща необичайно добре. 13. Най-важното в живота не е какво ще получиш – а в какво ще се превърнеш. 14. Най-лошото, което можем да направим е да не опитаме, да знаем какво искаме, но да не се осмелим да го направим, да прекараме години в мълчалива болка, да се питаме докъде бихме могли да стигнем – и никога да не разберем верния отговор.
ТАЙНАТА НА УСПЕХА от Джим Рон Искате ли да постигнете вашите най-съкровени цели? По мое мнение, всичко се свежда до две прости думи: „Лесно” и „Пренебрежение”. Хората често ме питат как съм станал толкова успешен само на 31 години, докато много от познатите ми така и не са успели. Отговорът е прост. За период от 6 години, между 25-та и 31-та ми година, нещата, които за мен бяха лесни за правене, за тях беше по-лесно да не ги правят. Аз реших, че е лесно да си поставя цели, които могат да променят живота ми. Те решиха, че е по-лесно да не го правят. Аз реших, че е лесно да чета книгите, които могат да окажат влияние на мисленето ми и да ми дадат нови идеи. Те решиха, че е по-лесно да не го правят. Аз реших, че е лесно да посещавам курсове и семинари и да съм в средата на други преуспяващи хора. Те казаха, че това сигурно не е от значение… Казано накратко, всичко, което за мен беше лесно да направя, те решиха, че е по-лесно да не го правят. Шест години по-късно аз съм милионер, а те все още обвиняват икономиката, правителството, политиката на компанията… и все още пренебрегват основните, лесните неща. Фактически, главната причина повечето хора да не живеят толкова добре, колкото могат и трябва да живеят, може да се обобщи с една-единствена дума: пренебрежение. Не в липсата на пари – банките са пълни с пари. Не в липсата на възможности – Америка и по-голямата част от Свободния свят продължават непрестанно да предлагат най-безпрецедентното и най-изобилното количество от възможности, през последните 6000 години човешка история. Не е в липсата на книги – библиотеките са пълни с книги и на всичкото отгоре са и безплатни! Не е и в училищата – класните стаи са пълни с добри учители. Имаме предостатъчно проповедници, лидери, съветници и консултанти. Всичко, от което се нуждаем за да бъдем богати, могъщи и можещи, се намира само на една ръка разстояние. Основната причина за това, че малцина се възползват от всичко това е простото пренебрежение. Пренебрежението е като заразна болест. Ако не се лекува навреме, то ще се разпространи из цялата ни система от навици и привички и в крайна сметка ще доведе до пълен срив един човешки живот, който е имал потенциала да бъде изпълнен с радост и просперитет. Да не правим нещата, които знаем, че би трябвало да правим ни кара да се чувстваме виновни, а вината води до ерозия на нашата самоувереност. С намаляването на самоувереността ни, намалява и активността ни. А с намаляването на активността ни, постиженията ни неминуемо се влошават. Това пък води до отслабване на начина ни на мислене и отношението ни към света. А когато отношението ни се промени от положително към отрицателно, самоувереността ни се смалява още повече… и кръгът става омагьосан. Така че, моят съвет е когато сте изправени пред избора „лесно е да го направя” и „лесно е да не го направя” – не пренебрегвайте простите, основни „леснотии”! Защото те имат потенциала да променят живота ви. Станете част от само 1% от хората, които взимат решението да постигнат всичките си цели! За вашия успех! Джим Рон
Чудесно е, че във видеото имаше пример точно с учител. Защото аз съм такава - по диплома! Завърших през 2000 г. с мн.добър успех, случвало ми се е да получа добри похвали от преподаватели. Например, когато бях влязла в кабинетът- катедра на преподавателите, за да получа оценка за една писмена работа, доцентката, сега вече професор, се обърна към останалите преподаватели и каза: "Ето, заради хора като нея аз правя моите лекции!" и поясни какво има предвид. Целта не е тук да се похваля нещо. А за да ви кажа какво се случва с хора като мене после. След завършването ми веднага започнах да търся работа по специалността си - наистина исках да работя като учител. Подавах документи къде ли не - нищо! Казах си- ще започна работа като шивачка (трябва да има препитание), пък ще продължавам да си търся работа като учител. Работното ми място по това време беше близко до Инспестората по образованието, където в една опърпана папка публикуваха обявите за работа. Всяка седмица през следващите 2,5 години аз хващах едно такси и ходех да проверя обявите. И после кандидатствах- пак нищо. Междувременно част от моите състуденти вече работеха като учители. Знаете ли коя част от тях намериха първи работа? Не, не бяха най-мотивираните, а тези които имаха най-големи връзки и някак си (не знам защо все така става)- среден успех! Най-добрите ми състуденти и досега не работят като учители - разпиляха се по света и работят какво ли не. От мотивацията им ще да е...През следващите 7 години спрях да подавам документи навсякъде - ограничих се само със селата. Казах си, ако въобще има шанс - в някое село ще бъде, затова подавах документи за всяко обявено в селата подходящо работно място. Отново нищо...И така - към настоящият момент имам 15 години трудов стаж тежка, физическа работа. 2 години -по заместване като учител и чаааак сега - поне интелигентна и не тежка работа - като библиотекар! Няма да изгледам тъпото видео, тъкмо защото съм неконформист и мога да мисля със собствената си глава, за да преценя това отнася ли се въобще за нашата л........на действителност! И ...съвсм накрая -познавам много добре и висшепоставена фигура в едно министерство - тя завърши с яки клинчове или както му казвахме навремето - "с клизма", ама ще да е имала ГОЛЯМО желание, няма начин да е нещо друго!... :D
Към Teoteoteo - Не трябва да се потъва в детайлите. Така се пропуска принципа, по който са подредени.
В живота си имам една максима прочетена преди около 50 години в един тогавашен вестник "Средношколско знаме". Бях си я изрязала и дълго време я носех в паспорта си /те тогава бяха като книжки с много страници и в найлонова подвързия/. Цитат беше следния : " В живота ако нямаш цел и чувство за движение и ако не бъдеш смел те чака поражение"
Здравейте! Аз съм в абсолютното начало на тази своя "авантюра", но вече съм очарована от нея! Натиска ме неистово нетърпение и вече съм изцяло извън графика си! Но изучавайки новия свят на Аула.бг си харесах форуми / аз,заклета привърженичка на живата връзка!/. Няколко пъти "прелитам" през видеото, както и днес, но с риск направо да обядвам, че си пратих закуската някъде си, ще споделя личната си асоциация на "Странната тайна...", която съм убедена, че мнозина ще разпознаят. Подарявам я на всички за плодоносен и пълен с кураж ден! И така, приказчица за три мишлета: Три мишлета попаднали в кофа с мляко. Не ги съдете - в мишия свят не важат наредбите на здравните служби!!! Та, да надникнем в кофата: цамбуркали, цамбуркали, ама се уморили и отчаяли...Мишле №1/да речем Петърчо/ и мишле №2 /да речем Сашко/ непрекъснато мрънкали... – Ти не си добре, Иванчо /мишле №3/!!!!Не можем се измъкна посмъртно от тука!Виж колко далеч е ръба, бе! Егати височината! Ми ние сме си мишки, как ще излезем!? Да не би да ни поникнат крила от това бъхтене!? Тука ще се мре, ама поне да си бяхме поживели!... Е. не си поживели. Мрънкали, мрънкали, постепенно силите им ги напускали и те, спирайки "да се бъхтят"...умрели. Иванчо продължавал "като луд" да бие с малките си миши лапички. Не бил ходил на мотивационни сбирки, обаче имал дарбата да не слуша и да не отговаря на сивия фон, а да прави каквото може, когато се наложи. И... излязъл от кофата! С малките си миши лапички избивал миниатюрни бучици масълце - достатъчни, за да издържат крехкото му мишо телци и да го отведат на сигурно, извън проклетия висок ръб на Великата кофа. Нека "бъхтим" и "цабмуркаме", вместо да търсим оправдание в хорските съмнения за собствения си отказ да открием пътека, звезда или дори само собственото си спасение!!! Хубав ден!
хора айде чил
че си лесбийка ли е тайната