Може ли да има разлика в нивата на фундиране на съседни единични фундаменти?
Дотук стана ясно какво е влиянието при слягане на единичен фундамент върху съседен, но при равна кота на фундиране. Възможна ли е разлика в нивата на фундиране на два съседни единични фундамента и доколко? Какво ще е влиянието на слягане на "по горния" върху по ниско фундирания? Навремето имаше такава възможност, като допустимата разлика зависеше от ръбовото разстояние между фундаментите и тангенса на ъгъла на вътрешно триене на почвата. Сега е вече ясно, че при голям ъгъл, т.е. по-здрави почви, разликата може значително да се увеличи и да доведе до къси колони, за което трябва да се вземат съответни мерки. Като фундиране върху наклонен терен. От друга страна, при обследване, ако се проверят някои по-стари, но конструктивно здрави сгради, които са дълги и без връзки между единичните си фундаменти, по Еврокод 8, ще се окаже, че нямат решение, защото такива единични фундаменти могат да получат различни ускорения от надлъжните сеизмични вълни и да компрометират конструкцията. Разбира се, те в случая трябва да отговарят на нормативната уредба, когато са строени. Но ако е необходимо цялостно укрепване на стара конструкция, с нов проект, отговарящ на Еврокод, без връзки ли ще ги оставим?
Ако има наклонен терен при нова сграда, аз съм категорично за варианта с ивичен фундамент, който плавно и стъпалообразно да се изкачва по наклона. "Застъпваването" на ивиците при денивелация е добре да е поне 2 пъти разликата във котите. Проблемът с отделните ускорения или късите колони се решава със закорявяване на сутерена или ако няма - на първия етаж
https://aula.bg/evrokod-pscad-iziskvaniia-na-evrokod-8-kam-seizmichnoto-osiguriavane-na-konstrukciite-chast-i#00:13:16
Ако има все пак отделни секции или сгради, построението с ъгъла "фи" си е достатъчно добро.
Все пак, не можах да си отговоря на въпроса, възможна ли е разлика в котата на фундиране на два съседни единични фундамента. Без значение дали са в непосредствена близост /т.е. разстоянието между ръбовете им е нулево и които може би е по-добре да се обединят/, или на някакво разстояние изобщо. Влиянието на слягане ще зависи от повърхнините на влияние и по принцип би могло да се изчисли. От една страна PSCAD не може да отчете влиянието за слягане, понеже моделът е на Винклер, а от друга, Pad Expert разглежда активната зона на слягане като еластична. При избор на фундаменти с нулева коравина, като по консервативен /т.е. равномерно разпределени напрежения по цялата плоскост, а са различни сляганията/ и изчисления с Pad Expert, който не е "буквално" геотехнически съгласно Еврокод 7, а по-скоро практически начин за ползване, би ли следвало да се смята, че реални почви с техните характеристики, не могат да се отчетат?
Става въпрос, характеристиките на реалните почви да се отчетат при допустимо възможна разлика при нивата на фундиране.
Отговорът, дали по принцип може да имаме фундаменти на различни нива е - по принцип може.
Относно отчитането на характеристиките на почвата, не знам дали толкова е свързано конкретно с разликата на нивата, а по-скоро е принципен въпрос.
Нищо не пречи Pad Expert да се направи при изчисляване на слягането да определя деформациите в дълбочина чрез зададена компресионна крива, а не чрез обобщения деформационен модул. Тогава обаче не може да се работи с повърхнина на влияние. Трябва първо да се изчисли диаграмата на напреженията в дълбочина, да се отчетат сътответните деформации и след това да се интегрират в дълбочина за да се получи слягането. Не знам обаче дали е необходимо да се правят толкова сложни изчисления. Методът с обобщения деформационен модул е стар, изпитан и доказал се с времето. Всички сгради проектирани с него стоят върху "реални" почви.
Другото е, дори и да се направи някаква сложна и уж "точна" процедура, 90% от проектантите няма да я ползват. Досегашният ни опит показва, че колкото по-прости и практически неща правим, толкова по-успешни са те. Имаме опит със специализиран софтуер за предварително напрягане, който се ползва от повечето фирми, които се занимават с такива конструкции, но те са 20-30. От маркетингова гледна точка е истинска катастрофа.
Като стана въпрос за предварително напрягане, този специализиран софтуер по еврокод ли е, или онзи, дето е в маткад и е по българските норми?
Имаме вече версия и по Еврокод за Calcpad
Здравейте инж. Ганчовски По асоциация със споделената маркетингова катастрофа на софтуера Ви за предварително напрягане, се сещам да Ви задам въпрос, което мога да направя и лично, но предполагам, че и други колеги са си го задали, затова ще си позволя да го направя публично. Наясно съм, че винаги може да има разлика между личен и публичен отговор, но доколкото ми е известно, Вие не сте нито активен български политик, или депутат, и които мислят над всичко за следващите избори, като държавност почти липсва, където приоритет би трябвало да са следващите поколения. * Не е ли маркетингов провал изключителния курс, който сте създали, и е достъпен за всеки, който пожелае това?* Признавам, че така и не разбрах така наречената либерална пазарна икономика. Не ме оправдават нито възраст, нито липса на ум, или на образование. Притеснява ме обаче: от една страна бъдещето развитие на Aula.bg, чийто абсолютен фен съм, а от друга: подготовката и достъпа до Ваши бъдещи курсове. Няма по-добро от лектор, създател курса. Не подценявам нито един курс на Aula.bg, където съм изгледал много от тях. Като конструктор имам слабост и към дизайна, дори съм кандидатствал за сертификати, за които смятам че съм се подготвил добре. Друг е въпросът, че не познавам дизайнер, който не само да изгледа PSCAD и Design Expert, но и да пожелае удостоверение. Наистина има много софтуери, с които българските строителни инженери могат да изчисляват и анализират. Най-добрите и публично известни на пазара, само изчисляват, но в същото време си имат добри чертожници. Лично аз, в момента, като "държавен стипендиант", работя доколкото мога, като "гаражен проектант"-т.е. правя всичко от което си мисля че разбирам. Познавам конструктори от няколко области, които срещу "само" 500 лева за 5 дни обучение на живо, получават сертификати за софтуер (не цитирам софтуера), като необходимо, но съвсем недостатъчно условие. Това съвсем не пречи на много от тях, чрез агресивност, дъмпинг и халтураджийство, да се класират убедително на малкия пазар, а и не само. При пълна липса на усет и интуиция към конструкциите. Ама къде е КИИП, цените по издадените наредби и контролът! На тази тема не ми се говори, защото като един от създателите на Камарата на Инженерите в Инвестиционното проектиране, и като председател през първите два мандата на РК на КИИП Търговище, бях свидетел как всичко започна с огромен ентусиазъм, и в края на краищата се деформира от продажните лобита в Парламента.
Информация ("от днеска и от вчера") за инженери, които следят този Форум:
Същата история е и в Търговище.
От МРРБ до: КАБ, САБ и КИИП, във връзка с писмо на КСБ:
От МРРБ до: КАБ, САБ и КИИП, във връзка с писмо на КСБ:
Коментари във Форума на ПС-КСС София-град:
Отговор на КИИП до МРРБ, където са с нагласата за "за измъкване" от проблемите:
Писмо на РК на КИИП-Търговище до УС на КИИП на 27-ми май 2016 г.
Това писмо е изпратено до МРРБ от председателя на ПС КСС на РК на КИИП-Търговище, още през април.
Йезуитския отговор на МРРБ до инж. Любен Христов-ПС КСС-Т-ще:
Тази Наредба, публикувана преди 4-ри години в ДВ, продължава да "виси", въпреки многото сигнали за нейната непригодност. В същото време създаде куп неразбории и в известен смисъл е "престъпна". Ама било печатна грешка!!! Ами то в миналото, заради една запетая, която се оказала печатна грешка, са обесили невинен човек.
Обжалването на обществени поръчки, като национален спорт: link_kym_KAPITAL
За какво саниране на сгради става въпрос?! МРРБ могат да нарекат това мероприятие, което е смяна на дограма и лепене на стиропори по фасадите, топлоенергийност или нещо подобно. Къде са обследванията и санирането на инсталациите?! Ами на конструкциите на сградите?!
Тези въпроси наистина са много интересни и най-добре да ги публикуваш в другия форум. Там вероятно ще могат да ги видят повече хора, а и излизат доста встрани от темата на самия курс. Аз също го следя, когато имам време. Относно "маркетинговата катастрофа", искам да кажа, че правим много неща с ясното съзнание, че няма да се изплатят, но има и по-дългосрочни цели освен парите - популярност, доверие, контакти. Най-ценният ни актив в момента всъщност е кръгът от клиенти, партньори и приятели на Проектсофт. Все пак, трябва да има баланс и някакъв здравословен минимум за да се чувства фирмата финансово стабилна. Това е наш дълг и пред потребителите, за да може да продължат да получават поддръжка и развитие.
Относно грешката в чл.6 интересното е ,че грешка има в книжките на някои издателства, в сайта на МРРБ, в ДВ. Но в изданието "Бюлетин строителство и архитектура" , бр.3 от 2012 печатна грешка няма.
Сега го прочитам това интересно становище от Търговище и отговорът към него. Ето един проблем на КИИП, който трябва да се реши - пускане на писма до инстанции без да бъде уведомена гилдията.
Вашият отговор
