Как се моделира възел на колона с две греди, нецентрично стъпващи върху колоната?

Не е добре колоната да се моделира като стена. После при оразмеряването и изчертаването, програмата ще се опитва да я третира като шайба в смисъла, който се влага по Еврокод. Тук има един много прост трик - ако няма греда по У, да се въведат две къси парчета греда, от центъра на колоната до краищата на гредите. Могат да се сложат и стави, но горната армировка понякога може да продължи в плочата и да се направи известно запъване.

Ако не искаме фиктивните парчета да излизат в спецификацията или да ни се бъркат по някакаъв друг начин, може да ги зададем от друг материал, например стомана. Ако път имаме и стоманени елементи, може да си направим отделен материал и сечение специално за фиктивни греди. Така няма да ги оразмерява и няма да излизат в спецификацията.

За тези две къси парчета греди, коректно ли е напречното сечение да е с височина колкото е височината на етажа?

Може, но не е задължително. Може дори сечението да е по-малко, а да се увеличи E-модула, например 10000 пъти. Само не трябва да се въвежда нещо от порядъка на 10^20, защото се влошава числото на обусловеност на матрицата на коравина и решението ще "гръмне".

Може ли все пак да се въведе като стена, а после да се оразмери с design expert като колона?

Има много неудобства. Няма да може да се използва автоматичния изход към Design Expert. Ще се отваря с Shear Wall Expert. Командата за изчертаване на колони от PSCAD ще прехвърли всички останали без тази и може да се пропусне. Програмата също ще редуцира коравината на колоната в основата за цялата височина на критичната зона, като за шайба. В PSCAD, видовете елементи са важни.

Попитах тъй като срещнах доста трудности за да създам общ възел за елементите в PSCAD по въвеждането на такава колона - шайба  (така че да се получи верен кофраж) . Въведох я като две свързани шайби, с редукция на коравина 1, които да изчертая с дисперсна армировка и проверя в PM expert. Правилен ли е този подход?

Може и така, като накрая усилията се извадят с "Резултати - Усилия в ядра". Тук си струва повече, защото имаме и пресичане на колони под неправ ъгъл.

Доколкото стана ясно в обясненията за ядра, PSCAD може да оразмери горната колона непосредствено без връзка към Design Expert?

Като се моделира възела на колона с две греди нецентрично стъпващи върху колоната с две къси конзолни греди , ще се прехвърли ли небалансирания момент върху колоната?

В решението на плочата, колоните така или иначе са моделирани като вертикални точкови опори и не поемат моменти от плочата и гредите.

В пространствения модел, гредите са запънати към колоните, освен ако не са зададени стави на гредата или колоната.

Правил съм вариант, при който конзолна греда, подпираща еркер се запъва към колоната, защото насреща е безгредова плоча. Колоната обаче е 25/75 обърната с големия размер по направление на конзолната греда и е оразмерена за съответния момент.

Освен това, винаги слагам хоризонтални и вертикални пояси по фасадата на еркера. Зидовете се заклинват и запълват с пяна или разтвор, а фасадните отвънка - с разтвор. На всеки 1 - 1.5 м се оставят хоризонтални пръти, които да прихващат зидовете към поясите. Ако горе започва ската на покрива, подпорите по ръба на еркера се оставят до края и след като се премахнат, поясите заработват отгоре до долу. Ако няма пояси, се получават хоризонтални пукнатини в зида над плочата на първия етаж. Там отцепва. При земетресението в Перник, пък на някои кооперации гледах диагонални пукнатини по фасадата на еркера. Интересно! Това беше в кв. Гоце Делчев.

инж. Ганчовски, Вероятно имате в предвид по-големи еркери / в посока перпендикулярна на фасадата/. И тогава, с всички насадени върху конзолните греди колони, еркерите ще "работят" заедно. Но при по-малък еркер / от порядъка на 75 см. например, ще се прави зидария от 50 см. /при колонки 25х25/. Това ми се струва непрактично, и колона до 100 см. / по-голяма, може би да се се възприеме като шайба/ е по-лесното изпълнение.В основната колона надлъжната армировка ще си продължава съответно по етажите, а допълнението би трябвало да е безкрайно корава къса конзола. Как ще изчислява и анализира такова решение с PSCAD?

А как могат да се въведат към определен възел колони с правоъгълна форма на сечението, с базова точка извън стандартните: среда и от периферията на контура (ъглови и среди на страните) инж. Ганчовски? До колкото си спомням, в един урок споменахте, че е възможно по метод, който не коментирахте.

Може би така става?

Здравей Георги, Благодаря за бързото споделяне! Преместването на колоната (като се съобразим с центъра на сечението и, разбира се) е много полезно свойство, но не е това което търся. В по долния пример бих искал да посоча, какво имам в предвид: как колона К13 (респективно К18 и възел №2), може да бъде въведена с базова точка №1? В случая това е направено в №3. Греда №20 е от К7 до К13, във възел №3. Не знам дали ще свърши работа, ако е до №1. Греда №32 е до №1. По периферията на контура за привързване. Не съм сигурен дали е правилно, но не се сещам за друго решение.

Точно така, както казва Георги. Първоначално колоната се вмъква със средната точка по горната страна. След това се задава отместване по Z, което е разстоянието от т. 1 до средата на страната. Може да е с + или -, в зависимост от това, как е завъртяна колоната. Допълнително обаче в Гр. 20 и Гр. 22 ще трябва да се добавят конзолни парчета до края, за да стъпи върху тях Гр. 31, иначе в осовата схема ще увисне.

Благодаря! Ще пробвам и ще споделя.

Наистина се получава! За мен по-удобно беше, след прикачване на колоната да преместя по У.

Здравейте, а може ли да разясните в подробности как става моделирането на колона състояща се от две части които не са под прав ъгъл една спрямо друга чрез две свързани шайби с редукция на коравина 1 (имам предвид примера даден от Георги Борисов).