Има ли слягания от комбинация Комб.1?

преинсталирай PSCAD

Не стана с преинсталиране.
На самия урок и при Неделчо не се видяха преместванията от Комб.1. По отделни състояния и форми си ги има.
Всъщност те не са реални слягания на почвата, а са премествания с отчитане на поддаването заради Винклеровата основа.

Преместванията се виждат само по товарни състояния, а от комбинации се виждат напреженията. Едните са пропорционални на другите с коефициент - Винклеровата константа. Обикновено ни трябват напреженията. Както вече спомена, преместванията не са точно сляганията, които се изчисляват по различна методика, например по Босинеск. За това може да се използва Pad Expert.

Несъмнено всички почвени параметри трябва да са подробно описани в литоложкия профил на инженерно-геоложкия доклад. Нещо повече: инженер геологът би трябвало да определи и категорията на почвата за фундиране, съобразно сеизмичната зона в която ще бъде строежът. Често пъти обаче, при доклади с малко информация, конструкторът поема цялата отговорност за фундирането и то при неясно зададени параметри. Предлагат се инж. гео. доклади по някакви карти, или пък от предишен сондаж, който е на десетки, че и повече метри от строежа. Има случаи, когато при един шурф в петното на строежа, в някои ъглови точки земната основа се оказва много неустойчива. Действителен такъв е когато новата стоманобетонна конструкция на една детска градина  се напука поради факта, че в един от ъглите и, се оказа голям пласт от костилки на ракиен казан, функционирал преди много години. Би трябвало и да се допусне възможността, че от ерозия и човешка дейност, част от почвата пред фундамента може да бъде премахната. При такива случаи, коефициентът при капацетивното проектиране от 1,4 не е ли възможно да се завиши?

При съседни сгради с отделни фундаментни плочи и противоземетръсна фуга помежду им, и които се фундират на различно ниво, как ще се изчисли влиянието на едната върху другата при слягане? Става въпрос са сравнително малка разлика при коти фундиране. Постепенен отстъп ще свърши ли работа и доколко? При големи разлики явно ще са необходими специални подпорни съоръжения, които ще поемат освен част от товарите на сградата, така и земен натиск, а може би и други натоварвания.

Несигурността в характеристиките на основата би трябвало да се отчете, чрез приемането на по-ниски стойности за тези характеристики, а не чрез капацитивния коефициент. Неговият смисъл е друг. Аз винаги преди започване на строителството предписвам да се направи проучвателен шурф. Ако има калкан - и един до калкана за да се види предварително дълбочината на фундаментите на съседната сграда. Почти винаги няма проекти или каквито е да било данни за нея и почти винаги геол. доклад е по карта, без каквито и да е било и.г. проучвания на място.
Влиянието върху съседни фундаменти не може да се отчете с PSCAD, защото там моделът е на Винклер. Това може да стане с Pad Expert - виж уроците по-нататък.

Прилагам един слайт от презентацията на проф.Милев. От него става ясно, че според новите постановки задължение на геолога е да предостави само данните от направените проучвания. Анализа на данните и превръщането им в конкретни стойности е вече наш ангажимент. Той конкретно предлага включването на Геотехнически консултант в процеса. Така че ако до сега данните са били малко сега могат да станат и по-малко и по-неразбираеми.

Ами не знам откъде идва това. За всички държави, в които съм работил (най-вече Англия) съм получавал много подробен доклад, където има всичко необходимо. Ако фундирането е плоско, имам допустими натоварвания в основната плоскост. Ако има пилоти, шпунтови, шлицови стени, това си го изпълняват и проектират специализирани фирми. Аз получавам наготово допустимото натоварване на един пилот и моята работа е само да разположа необходимия брой пилоти и да си изчисля роствека.

Затова, всичко това ми изглежда много странно. Какво става, ако няма геоложки проучвания, а докладът е по таблични данни? Или винаги трябва да има, дори и за гараж. Само данни от изпитвания, без обработка и конкретни окончателни стойности е почти нищо. Несвършена работа. Не съм виждал досега такова нещо никъде по света и не знам защо се твърди такова нещо. Всяка държава си има малко по-различна практика, но в по-развитите държави, конструкторът е много по-улеснен. Специализираните геотехнически съоръжения да се проектират от геотехнически инженери и конструкторите не разбират нищо от това.

В случая смятам, че има объркване на понятията "Доклад за геотехническо проучване" и "Доклад за геотехническо проектиране". Инженерно-геоложкия доклад съотвества на "Доклад за геотехническо проучване" т.3.4 от ЕС 1997-1 и е съответно част от "доклад за геотехническо проектиране". А доклада за геотехническо проектиране" се изработва в обхват и съдържание в зависмиост от геотехническата категория на обекта. т. 2.8 от ЕС 1997-1. Слайдът от презентацията на проф. Милев е фиг. 1.1 , т. 1.6 от ЕС 1997-2. Относно допустимите натоварвания в основната плоскост по нашите норми можем да работим само ако се допуска да се работи с тях - метод "б". Т.е в зависимост от геотехническата категория на сградата/строежа можем или не можем да използваме допустими натоварвания - метод "б" или метод "а" (аналитичен метод). В ЕС7 смятам , че трябва да се използва аналитичен метод. Метод с използване на допустима носимоспособност се препоръчва за скали.

Съгласно националното приложение към EN1997-1 в България се приема категоризацията на Еврокод съгласно EN1997-1 т.2.1 алинеи 10 до 21. В алинея 21 конструкции в райони с висока сеизмичност се категоризират в геотехническа категория 3. Търсих в EN1998-1 и в националното приложение към него да намеря дефиниция за "висока сеизмичност", но не намерих.

В някои еврокодове се споменава за райони със "средна" и "висока" сеизмичност (аgr>0,08) , но не е посочена граница между средна и висока сеизмичност, както е посочена стойност за ниска сеизмчност. Според мен тази стойност трябва да е дадена в националните приложения, но в националните приложения също не открих такова нещо - има само стойност за ниска сезимичност.