Как се процедира с колони 25/25см, когато при земетръс, програмата отчита разпределение на напречната сила от земетръс с повече от 15% в колоните?
Искам земетръса да се поема само от шайби при <15% разпределение на НС в колоните. Къща на 2 етажа, ЗП 100м2.
Когато имаме смесена система, има една особеност. На първите етажи работят предимно шайбите, а нагоре започва да се увеличава влиянието на рамките. Това е поради различната деформирана схема за една шайба и една рамка от хоризонтални сили. Една по-висока сграда може да започне от стенна на първия етаж, да премине през всички видове нагоре и да завърши като рамкова на покрива. Тогава въпросът в такъв случай е: каква е системата и как да я класифицираме.
Отговорът е: Трябва да се гледа напречната сила в основата (base shear). Ако има сутеренен етаж, тогава това е в първия етаж над сутерена. Той е меродавен. Защо тогава PSCAD дава всички резултати, а не само за първия? Защото сградата може да бъде и по-сложна - да има повече от един сутеренен етаж, частично вкопаване и пр. Тогава програмата трудно може да прецени кой етаж е меродавен, а и от друга страна така получаваме по-богата информация, от която може да си направим и някои допълнителни изводи.
За да определим какво е влиянието на рамките, първо трябва да пуснем модела без стави. Ако се окаже, че е под 15% само тогава имаме право да освободим колоните. Това също не може да става избирателно. Група еднотипни елементи с близка коравина трябва да се освободят едновременно (например всички рамки). Ако при конструкцията от усукващо деформируема престава да бъде такава, нямаме право да я променяме и тя остава усукващо деформируема.
В конкретния случай въпросът е дали първия етаж е сутеренен или не. Това не мога да видя от картинката. Ако е сутеренен, гледаме втория и проверката не излиза - нямаме право да изключваме колоните. Ако сградата е моделирана над сутерена - тогава да.
Ако трябва да се освободят колоните, се прави точно така - слагат се стави горе и долу на всички колони и се освобождават гредите към шайбите. Могат да се сложат стави и на други места в гредите, но не автоматично навсякъде. Трябва да остане поне един елемент, запънат към възел, иначе става изменяемо. Ако гредите по принцип са непрекъснати, е добре да останат непрекъснати. Дори и гредите да се освободят със стави от шайбите, пак е възможно шайбите да вкарват усилия в тях като повдигат вертикално краищата на гредите, което ще даде момент в другия край, ако е запънат. Трябва да се пусне модела и да се огледа. По резултатите човек може да се ориентира по-добре, къде му трябват стави.
Ако се получи, че колоните не могат да се освободят, може да се направят две неща.
1. Възможна е схема от отделни равнинни рамки - колоните да се увеличат само в едната посока, а в другата гредата да има става. Тази система не е толкова дуктилна и неопределима колкото пространствената рамка, но определено става.
2. Ъгловите колони могат да се направят Г-образни, но работят по-лошо от правоъгълните. Вътрешната колона може да стане квадратна. По принцип вече трябва да свикнем, че колоните ще се виждат тук-там в стаите. Този модул от 25 см не е подходящ размер за Еврокод 8. Ако е в ъгъла на помещението също според мен няма никакъв проблем. Аз и крайните колони бих ги направил квадратни. В Гърция всички къщи са така от много години и не им пречи. И без това на много места минават шахти, тръби, комини и при тях няма проблем, а за една колона има проблем. Всичко е въпрос на преговори с архитекта.
Вашият отговор
