Как се отчита влиянието на пълнежната зидария - препоръки?
Бихте ли дали препоръки и насоки за отчитане влиянието на пълнежната зидария?
Въпросът е почти толкова общ, колкото например и "Как се проектират стоманени конструкции?". Това може да стане например като се включи като конструктивен елемент - коравина и маса в анализа. Това може да стане чрез метода на еквивалентните натискови диагонали, като шайби със съответните характеристики на материала и сечения или по-точни методи. Трябва задължително да се прегледат т. 4.3.5 и 4.3.6 от ЕК8. Интересна информация има в https://www.vfu.bg/doktoranti/priklyuchili_proceduri/dariya_mihaleva/avtoreferat_Dariya_Mihaleva.pdf
Трябва да се анализират и разпознаят успешно възможностите за неблагоприятно влияние на пълнежната зидария върху основната конструкция като например:
1. Вертикална нерегулярност. Конструкцията взета отделно може да е регулярна, но на първия етаж да са витрини, а на останалите - плътни зидове с малки отвори, което да доведе до мек етаж.
2. Хоризонтална нерегулярност. Подобно на първото. Регулярна рамкова конструкция, но от едната страна калкан запълнен плътно със зидария, а от другата - фасада с големи отвори.
3. Къси колони. Ниски и дълги отвори, като в съблекални на физкултурен салон могат да превърнат дуктилни колони в къси.
4. Повреди в зидарията като например хлъзгане по хоризонтална фуга, могат да повредят и на колоните. Неблагоприята е и хоризонталната компонента от условния натисков диагонал.
Дори и да не се прави специален анализ, влиянието може да се отчете чрез като се увеличат съответно усилията в отделни елементи, например в мекия етаж, коеф. на поведение, усукващите моменти при хор. нерегулярност и др. Трябва да се предвиди и съответното конструиране. Например, където се очаква къса колона, тя трябва да се конструира като такава със съответното сгъстяване на стремената в зоната на отвора.
Това е в случай, че не разчитаме на зидарията като конструктивен елемент. Ако разчитаме, тя трябва да се проектира и изчисли съгласно т. 9 от ЕК8 и ЕК6. Неармираната зидария обаче се класифицира като клас на дуктилност DCL, който не е приложим в България, а нямаме практика за изпълнение на армирана зидария.
Вашият отговор
