Кое е по-правилното решение при моделирането на стоманобетонни сгради с полуетажи в PSCAD?
По принцип стоманобетонни сгради с полуетажи нямат добро поведение при земетръс. Има основно два варианта за изграждане на 3D модела в PSCAD: спуснати отгоре колони (в разгледания към урока случай са през два етажа по ос "А" ), или въвеждана във всеки текущ етаж. При анализа от земетръс, например по ос "2" и форма 2, няма физическа разлика в преместванията при двата варианта.
В първия случай колоните по ос "А" нямат връзка с коравата диафрагма на етажа, докато при въвеждането им във всеки етаж имат. Това се вижда може би най-добре при 12-та и други форми:
С евентуално въвеждане на греди за връзка, поведението конструкцията се подобрява.
Ще си позволя да споделя един нестандартен случай на малка къща с 4-ри полуетажа (без цяло етажно ниво в рамките на строителното петно на къщата).
Тук някои колони са спуснати през два етажа, а повечето на всеки етаж (полуниво).
Преместванията са еластични.
Едва сега забелязах, че една от колоните "виси" над основата си. Явно съм снимал от преходен файл! Ивичните основи са моделирани като греди, единичният ф-нт и основата на стълбищнотио рамо-като плочи.
Сравнение на преместванията от земетръс по ос 2, при спуснати колони от всяко етажно полуниво, и при колони, спуснати през две полунива: Очевидно, при първия случай има физическа връзка, като преместванията са равни: нещо като средно аритметично, а във втория-с определена разлика. Така изчислявам и анализирам с моя PSCAD. Друг е въпросът: при реалното изпълнение на строежа, колоните през две полунива (или етажи), как ще се конструират във възлите с червени точки, така че да отговарят на физическата връзка с плоча, която не ги обхваща?! А колкото до изчисления и анализи, сякаш първият вариант, е за предпочитане.
Чудесен сравнителен анализ! Очевидно правилният начин е колоните, които нямат връзка с плочата е да се пуснат от горния етаж и да преминават през етажа.