Може ли да споделя малко опит?
Да споделя мой опит... Всичко това, което говори инж. Цукев е наистина така, но той се концентрира върху факторите, които прекъсват работата ни и ни вкарват в реактивната зона. За съжаление има фактори които могат да надробят денят ви на едро и просто да не ви остане време за никакви зони. Какво имам впредвид: Работите в офис, и освен потока от перманентна работа имате и срещи с клиенти или контрагенти. И имате ( да речем) един перманентен ангажимент с водене или прибиране на дете от училище -при мои клиенти често се случваше така. Денят ви може да бъде съвършенно надробен, ако насрочите среща за която не сте използвали възможността да уговорите кога да бъде. Още по – лошо, ако са две. Отделяте време на човека излиайки от всички зони, свършвате наистина важна работа – може и сключване на договор за нова поръчка, приключвате примерно около час преди нужното излизане за детето или преди следващата среща. За този един час вие трудно ще се концентрирате и организирате и всъщност той е пропилян, и макар че сте си на работното място, дефакто работният ви ден е съкратен с този един час. Работодателят Ви може и да не си дава сметка за това, но на Вас това трябва да ви е ясно. И ако имате на деня две или три такива прекъсвания за по 40 минути – час ( в това число и излизането) – то денят Ви е опропастен. Има такива дни – важното е да не става стил и метод за работа - и ако работата ви позвоява да се върши вкъщи – започвате редовно да си носите „домашно” и нито почивката ви е почивка, нито имате време да е погледнете със семейството си. В добавка може да се наложи да разнасяте лаптопа с инсталираните там продукти, което определено не допринася за продуктивността Ви. Частично решение – за в такива случаи се захващам за множество малки задачки които пак мене чакат, но понякога умишлено оставям за после като неспешни, но важни, не изискват кой знае каква концентрация, но биха ме разконцентрирали и изкарвали от оазиса ако ги смеся във времето с продуктивната работа. За мен разковничето е в умелото договаряне на срещите, които ви откъсват. Вярно е че контрагентите или клиентите Вис а хора като вас заедно с тяхната динамика на деня и въпросът при тях стои по същият начин (ако си дават сметка за това) , но доколкото има възможност според времето на отсрещните страни да ги назначите или една след друга във Вашето време, така че този „мъртъв” един час да си го спестите или да ги раздалечите много в рамката на деня си, оставяйки компактни големи отрязъци от време за креативна между тях. И... ако Вие един час за среща не можете да договорите така че да ви е изгоден – какви изгодни бизнес договорки си мислите че ще направите на тия срещи?
За излизанията по външни задачи: Полека-лека организирах така нещата си, че да избягвам ситуации свързани с непременно спешни действия и излизания. И в рамките на няколко дни според каквото е възникало, но не е спешно си определям кои да свърша, така че да са концентрирани в един район или посока, базирайки се на регулярни задачи като периодични плащания, приемен ден в даден ден, който се пада в района или направлението в който мисля да отида. Съвършенно избягвам да предприемам действия в разнопосочни и раздалечени райони и да се придвижвам между тях а не са спешни. (Всъщност нямам и не искам и да имам кола.) Така губейки минимално време за придвижване успявам да реша максимално много задачи, като обикновенно умишлено се връщам придържайки се към маршрута по който съм ги обходил, така, че ако някоя задача се е провалила ( човека е мръднал за малко, получават стока, закъснял съм в някоя точка и съм им улучил обедната им почивка) – да имам възможност за втори опит и да не ходя друг в ден отново там.
Има телефонни разговори които не са спешни, но предполагаемо по- времеемки. Тях умишлено ги оставям за когато се придвижвам и не правейки нищо друго или когато работя рутинирана работа която върша автоматично и мога да говоря без на практика да ми отнемат от продуктивното време. Използването на хендсфри в такива случаи може да се окаже много продуктивно, като не Ви лишава от едната Ви ръка.
Юлиян,
Благодарности за споделения опит.
Интересно подхождате и сте си направили процеса. Процеса на организиране, като цяло е строго индивидуален, както и вие сте описал по-горе. Благодаря някои от "тактиките" могат да бъдат видоизменени и приложени :)