Човекът, който създаде Claude Code, казва, че е спрял да отваря отделни чат сесии.
„Просто пращам мисли, както ми идват. Claude ги разделя на нишки, а проектът помни как работя.“ Това е Борис Черни от Anthropic за преработените Projects, пуснати на 17 септември. Claude Code е инструментът, с който се възлага работа по код на Claude, а Борис Черни е човекът, който го направи. Постът му събра над 3 000 харесвания за ден, а самото обявление - над 11 000.
Постът на Борис Черни в X, 17 септември 2026 г.
Причината да интересува и хора, които не пишат код: сменя се самият начин на работа с AI. Не ти разпределяш задачите една по една. Ти казваш накъде, инструментът се организира сам.
Какво точно се промени
Досега проектът в Claude беше папка. Слагаш в нея файлове и инструкции, после отваряш отделен чат за всяка задача и всеки път обясняваш наново къде се намираш.
Сега проектът е един разговор.
Описваш целта, а Claude сам разделя работата на нишки - отделни линии работа, които вървят едновременно. Предава контекста между тях и продължава, когато си тръгнеш.
Thariq от екипа на Claude Code го обяснява през устройството: „един агент на проект, който управлява паметта и създава подагенти за задачите“. Тоест един главен изпълнител, който при нужда си наема помощници. Можеш да го помолиш да работи проактивно или по график.
Как работи отвътре
Всяка нишка е отделна сесия, която върви на сървър при Anthropic, не на твоя компютър, и работи върху собствено копие на материалите.
Координираща нишка разпределя работата между останалите. Ако две нишки пипнат едно и също, застъпването излиза накрая като конфликт, който се решава ръчно - същото се случва, когато двама души редактират един файл едновременно.
Ти следиш от главния разговор или влизаш в конкретна нишка, когато искаш да видиш подробностите и да насочиш.
Тоест: не чакаш едно нещо да свърши, за да почне следващото.
Паметта е истинската промяна
Всяка нишка пише в обща памет на проекта и чете от нея.
Примерите, които Anthropic дават, са делнични: че пускането на новата версия е преместено за петък, защо една функция е отпаднала, кого да питаш, преди да пипнеш системата за фактуриране.
Това е разликата между асистент, на когото обясняваш контекста всеки понеделник, и колега, който вече го знае. Официалният текст го казва направо - намалява нуждата от дълги обяснения в началото на всеки разговор.
Отделно проектът има библиотека, в която стоят и файловете, които качваш, и тези, които Claude създава. Следващата задача стъпва върху предишната, вместо да започва от нула.
Телефонът: работата продължава без теб
Нишките вървят на сървър. Затваряш лаптопа - те продължават.
От телефона виждаш какво чака теб и можеш да насочиш всяка нишка. Не изпълняваш работата от телефона; вземаш решенията.
Това е дребна на вид подробност, която мени ритъма на деня. Пускаш нещо сутринта, на обяд поглеждаш и отговаряш на двата въпроса, които са изникнали, а следобед резултатът те чака.
Ние работим така от месеци. Ето какво струваше.
В Аула имаме AI колега. Казва се Хари и работи с екипа всеки ден - в Discord, където му пишат както на всеки друг колега.
Моделът е същият, който Anthropic описват. Всяка тема е отделен разговор. Когато задачата е голяма, Хари не я върши сам: разделя я и я възлага на паралелни агенти, всеки от които работи върху собствено изолирано копие на кода. Води бележки, за да не се обяснява едно и също всяка седмица. Връща се, когато трябва човешко решение.
Разликата е, че при нас нищо от това не дойде наготово.
Всяко парче беше ръчна настройка: канали и теми в Discord, правила кой какво може да възлага, описания на агентите, файлове с памет, графици за повтарящите се проверки, отделни работни копия на кода, всяко със свой адрес за преглед. Нищо свръхсложно поотделно. Просто всяко решение го взимаш сам и после го поддържаш.
Точно затова обявлението не е поредната функция. Същият начин на работа идва без сглобяването.
Три неща обаче интерфейсът няма да реши вместо теб. Тези ги научихме по трудния начин:
Паметта струва колкото това, което си записал в нея. Разговор, който свършва без извод, не оставя нищо след себе си. Ако никой не запише защо сте отхвърлили един вариант, след месец ще го пробвате пак.
Паралелното не е автоматично по-бързо. Две нишки върху един и същ файл се срещат в конфликт, който някой трябва да реши. Печалбата идва, когато разделиш работата по ясни граници, а не на произволни парчета.
Местата, където човек казва „да“, трябва да са обявени предварително. Иначе едната крайност е агент, който чака за дреболия, а другата - действие, което никой не е искал.
Три начина да си го представиш
Тук повечето хора спират, защото не им е ясно какво точно се „възлага“. Ето конкретни примери.
1. Една цел, много едновременни опита. Примерът е на Anthropic: задаваш цел „намали времето, за което се зарежда страницата с количката“ и молиш Claude да провери къде се губи време, да пробва различни подобрения и да подготви готовите поправки поотделно. Ти преглеждаш кое е свършило работа, вместо да пробваш вариантите един по един.
2. Едно решение през няколко системи. Вторият официален пример: имаш три отделни системи - сайт, мобилно приложение и сървърна част - и искаш да спреш стара функция, която и трите ползват. Claude пуска по една нишка за всяка, прави промяната, пуска проверките и накрая ти казва в какъв ред трябва да влязат. Зависимостите ги следи той.
3. Дългата задача, която никой не започва. Проект, който трае седмици - прехвърляне към нова система, одит, почистване на данни. Смисълът на паметта е точно тук: след две седмици не обясняваш наново защо сте решили нещо.
А когато функцията стигне до обикновения чат, същият модел важи и за работа без код: един разговор за тримесечния отчет, в който една нишка събира числата, друга пише черновата, трета проверява дали цифрите в текста съвпадат с таблицата. Днес това се прави в три отделни чата, в които обясняваш едно и също три пъти.
Как да го активираш и на кои планове
Функцията е в ранен достъп и тръгва отвътре навън. Pro и Max, за които става дума, са двата платени абонамента на Claude:
- Сега: избрани потребители с Pro и Max, които ползват Claude Code през облачната му версия и нямат вече създадени проекти в уеб или десктоп приложението.
- Следващата седмица: повече потребители на Claude Code на същите планове.
- После: обикновеният чат и фирмените планове Team и Enterprise.
- Съществуващите проекти продължават да работят както досега и ще бъдат надградени постепенно.
Ако си на Pro или Max и още нямаш достъп, има списък на чакащите.
При създаване избираш целта и материалите, с които Claude ще работи, после настройваш средата, връзките към други системи, инструкциите и модела. Claude предлага първите стъпки сам.
Какво още не може
Нишките работят само на сървър при Anthropic. Не виждат файловете на твоя компютър, програмите, които са ти инсталирани, и вътрешната мрежа на фирмата. Anthropic обещават и работа върху твоята машина „съвсем скоро“, но днес това е реално ограничение за всеки със служебни системи зад защитна стена.
Второто: лимитите се изчерпват по-бързо. Всяка нишка е пълноценна сесия, а пускаш няколко наведнъж. В настройките избираш модел и колко задълбочено да работи - поотделно за главния разговор и за нишките. Там се управлява сметката.
И трето, което не е ограничение, а очакване: това не е „пусни и забрави“. Claude се обажда, когато трябва решение. Ти оставаш този, който казва последната дума.
Как да мислиш за това
Официалното сравнение е с брифинг към началник-кабинет: изсипваш няколко неща наведнъж, в произволен ред, а отсреща някой ги подрежда, разпределя и се връща с въпроси.
Любопитното е откъде идва идеята. Още през август изтече, че Anthropic готвят съвместни проекти в десктоп приложението - наблюдателите го описаха като „вграден Slack“ за работа с Claude. Оказа се по-точно: не чат канал, а екип от нишки с обща памет.
И още от същата седмица - този абзац е само за тези, които ползват Claude Code: от версия 2.1.277 инструментът чете файла AGENTS.md, когато в папката няма CLAUDE.md. Това са файловете с инструкции, които обясняват на инструмента как да работи по конкретния проект; досега всеки инструмент държеше на своя. Превключва се от /config.
Борис Черни спря да отваря отделни чатове. Въпросът, който остава за всеки от нас, е друг: колко от времето ни днес отива в обясняване на контекст, който един инструмент вече би могъл да помни?
Ако тепърва навлизаш в тези инструменти, започни от основите - в Аула имаме курс за Claude и за ChatGPT, а какви задачи реално се възлагат на Claude сме описали в отделна статия.
Коментари
Няма коментари още — бъди първи.