Как лично се убедих?
За този навик съм се убедила лично съвсем скоро по време на един курс в Аула. Наученото от урока разказвах на съпруга си и това, което не можех да му обясня, гледах повторно, след което разбирах нещата още по-добре и по-трайно.
Браво, продължавай в същия дух!
Като ученичка играех на учителка - "преподавах" уроците, които трябваше да науча на въображаеми ученици като пишех с цветни тебешири по вратата на стаята. Ефектът на запаметяване беше потресаващ!
И на мен ми беше интересно да "преподавам" като ученичка-имитирах учителите си, но имах и ученик-моята по-малка сестра. Тя си имаше и бележник с оценки, изработен от мен от листове хартия и оценки. Ние също имахме бяла дъска на една врата. Явно сме се справяли добре, защото сестра ми на 4,5 години вече пишеше цялата авбука, пишеше думички буква по буква с диктуване на буквите, сричаше и броеше спокойно до 10 и обратно и пишеше числата.По-късно в годините "преподавах" и на моите дъщери - близначки, вече имах двама ученика, които постигнаха същите резултати дори още по-рано на 4 години. Това "преподаване" ми е било интересно, като обогатява и двете страни...
Този урок ме накара сериозно да се замисля и да обобщя: седем години преподавах български език и литература, а междувременно и френски език на ученици от прогимназиален курс. Преди няколко години срещнах бивша ученичка и тя ми разказа за един-два от моите часове по литература, вдъхновили я по-късно да стане учителка. Странно, че децата помнят такива неща. Като се замисля, в следващите 34 години правя нещо подобно - "превеждам" казаното от депутати, министри, експерти, лекари, синдикалисти на разбираем за читателите език. По-трудоемко е, отколкото да се "превежда" за зрители и слушатели. За кратко и това правих, но, да си призная, предизвикателството е доста по-малко. През тези 34 години често се е налагало да обяснявам на млади колеги предисторията (сега му викат бекграунд, че звучало повече като да е на български) на не един или два проблема, които вълнуват обществеността. Не знам дали преподаването е най-добрият начин да се научи нещо. В младостта ми често се шегуваха (обикновено колеги), че "който не се е научил, станал учител". Днес - в този дигитален свят, често преливащ от неточна, непълна и изкривена информация, знам, че, за да обясниш някому нещо, трябва да си поне 100,5% абсолютно сигурен, че имаш достатъчно доводи да защитиш "нещото", което обясняваш. Е, АУЛА, щом урокът ме накара да се замисля, значи е постигнал целта си. Благодаря!
Вашият отговор
