Как да изчертая дограмата на прозорците в 3D модела?
Здравей Иване,
имам един въпрос за прозорците, не е болка за умиране, но ми е интересно да чуя твоето мнение по въпроса.
Принципно нали отворите за врати и прозорци които се оставят в стените са с 1,2 см по големи за да може да се монтира самата дограма. При нас също е така отворите в стените са с 2 см по големи от самите прозорци, а самата дограма я изчертахме абсолютно точно в резултат на което се получават малки фуги. Как според теб е правилно да се постъпи. Да се начертае и дограмата с по-големи размери или отворите да се правят точно за 3D модела, тъй като както ти отбеляза той е само за визуализация, а не да се строи по него.
Това си е чисто архитектурен проблем.
Аз не съм архитект, а конструктор, така че моето мнение не е толкова меродавно, но все пак ще ти кажа какво знам от обща култура.
Има столарски размери и зидарски размери.
Ако имаме един прозорец 120/140, то е препоръчително да се сложат отвори 122/142 или поне така беше в миналото.
Това вече много хора се отказаха да го правят, защото всичко така или иначе е с поръчка и се взимат размери от място. Тоест дори да се остави отвор "само" 120/140, то дограмаджиите ще дойдат и няма да имат никакъв проблем да направят прозорец, който да пасне перфектно в отвора. Не съм срещал някой толкова луд да поръча прозорец по чертеж на проект, а не по мярка от място.
Ако искаме да използваме зидарски размери, можем да си направим размера на прозореца в AutoCAD 122/142 вместо кръгло 120/140, няма проблем.
В заключение, кое да използваме си е чисто личен избор, базирано на личен опит и предпочитания.
Ok. Благодаря ти за отговора.
Според мен, ако започваме да създаваме една сграда от самото начоло да е тримерна, трябва да я направим така както ще се построи, в това е смисъла на тези програми. Тоест правим зидарски размери на прозорците след това правим прозорците със столарски размери и в останалото разстояние създаваме нещо като допълнителна обемна рамка, която ще ни даде количеството на необходимата пяна с която ще се запълва това разстояние. След това изработваме и обръщането на прозореца. Получава се доста повече, като работа, и твърде подробно, но после това се отразява на лесните и точни количествени сметки.
Както се знае, инвеститора като започне да строи започва да се сърди, че сметките винаги излизат с пъти повече от това което е дадено в проекта.
Разбира се трябва да ни е достатъчно мощен компютъра, защото при една такава подробност, после ще е трудно рендването, като се добавят и светлини и сенки и материали. В този ред на мисли, може би след създаване на един реален образ на сградата, накрая за самото правене на картинките трябва да се изчисти от подробности чрез създадените слове филтри и т.н.
Разбира се, че сте напълно права арх. инж. Петрова. Но това е така нареченото "академично" решение на проекта. На практика, независимо от проекта, има различни зидарски отвори /зависи кой е строителят/. В много от случаите се налага допълнително изкъртване на зидария за разширяване на отворите. Затова е задължително вземането на мярка от място. Ако пък различията са малки, дори проверяващият архитект няма да ги забележи, ако не ги мери един по един. Естествено производителят на прозорците предпочита прозорци на "калъп" и в такъв случай колко ще е запълващата пяна, никой не може да предвиди предварително. Или количествените сметки никога не излизат точно според проекта. Затова е добре да се слага процент за евентуален преразход.
Тези неща, така както ги коментирате е излишно. 3Д проектът се прави за визуалезация и там дреболиите не се виждат. Никой няма да Ви плати този труд. Поне не в БГ. Дреболиите за които говорите се показват в детайлите и от там се специфицират. Ако ги направите в цялостния проект, то имайте пред вид, че този проект докато се реализира ще се промени поне няколко пъти и трудът Ви ще е напълно безсмислен. Ако обаче проектирате в някое от ателиетата на големите световни архитекти нещата стоят различно. Практиката на сериозните образовани инвеститори е да строят сградата за 6 месеца заради лихвите на банката. За да постигнат това са разбрали и дават на проектанта 18 месеца за проекта, като му осигуряват съответния бюджет. Тоест - за проекта дават повече време и пари за да може да могат скъпата част - строежа да им е по-евтина. Това обаче в БГ инвеститорите на разбират, не плащат достатъчно за да има детайлиране, а вие си губите времето с празни приказки. За да има точен и пълен проект трябва инвеститорът да осигури време и средства. Заради това в страни като Англия, Германия, Япония и тнт. застраховането на строежа е свързано с големината на проектантския хонорар. Ако той е недостатъчен, застрахователят отказва съответната застраховка, а това са пари по-големи от хонорара на проектанта. Другата практика е проектантът стига до ТП, а работния проект го прави строителят, като проектантът съгласува за да не се променя проекта. така стоят нещата и Вие като наберете практика ще ги изучите. Поздрав от арх. Лъчезар Григоров