Ранг 2
FREE

Росица Делибозова

Присъединил се: юли 2018
					
Постоянство
бета

0

най-дълъг период: 0 дни
Аула точки

1940

 
Постижения

21

за седмица 0
Изгледани уроци

28

за седмица 0
Харесани отговора

2

за седмица 0
Общо отговора

1

за седмица 0
Въпроса

3

за седмица 0
Последвани

0

 

Интереси

MS PowerPoint MS Project Уеб сайтове с Wordpress Професионални навици за развитие Самоусъвършенстване Личностно развитие Мотивация Полезни навици Продуктивност

Потвърдени умения

от харесани отговори разделени по софтуер

Записани курсове


Постижения

В АУЛА винаги се стремим да подобрим начина на обучение и поради това въведохме точкова система с постижения.
Принципът на работа е съвсем прост - за определено действие в АУЛА (като преминати уроци, преминат тест, отговор на въпрос от друг колега) се получават точки и постижения. Така ще възнаграждаваме хората, които регулярно гледат уроците и помагат на другите в сайта.
Научихте 20 урока!
Научихте десет урока!
Който дава живот на ума и знанието, той не умира
Стабилен напредък
Добро утро!
Научихте пет урока!
Добро начало
Доказани знания
Който се учи, той ще сполучи
Имейл новини. Ниво 3
Имейл новини. Ниво 2
Напредък
Пет влизания за една седмица!
Благодарност
Профил със снимка
Имейл новини. Ниво 1
Напред, напред, напред
Три влизания за една седмица
Първи стъпки

Последни форум дискусии

Здравейте! Аз съм в абсолютното начало на тази своя "авантюра", но вече съм очарована от нея! Натиска ме неистово нетърпение и вече съм изцяло извън графика си! Но изучавайки новия свят на Аула.бг си харесах форуми / аз,заклета привърженичка на живата връзка!/. Няколко пъти "прелитам" през видеото, както и днес, но с риск направо да обядвам, че си пратих закуската някъде си, ще споделя личната си асоциация на "Странната тайна...", която съм убедена, че мнозина ще разпознаят. Подарявам я на всички за плодоносен и пълен с кураж ден! И така, приказчица за три мишлета: Три мишлета попаднали в кофа с мляко. Не ги съдете - в мишия свят не важат наредбите на здравните служби!!! Та, да надникнем в кофата: цамбуркали, цамбуркали, ама се уморили и отчаяли...Мишле №1/да речем Петърчо/ и мишле №2 /да речем Сашко/ непрекъснато мрънкали... – Ти не си добре, Иванчо /мишле №3/!!!!Не можем се измъкна посмъртно от тука!Виж колко далеч е ръба, бе! Егати височината! Ми ние сме си мишки, как ще излезем!? Да не би да ни поникнат крила от това бъхтене!? Тука ще се мре, ама поне да си бяхме поживели!... Е. не си поживели. Мрънкали, мрънкали, постепенно силите им ги напускали и те, спирайки "да се бъхтят"...умрели. Иванчо продължавал "като луд" да бие с малките си миши лапички. Не бил ходил на мотивационни сбирки, обаче имал дарбата да не слуша и да не отговаря на сивия фон, а да прави каквото може, когато се наложи. И... излязъл от кофата! С малките си миши лапички избивал миниатюрни бучици масълце - достатъчни, за да издържат крехкото му мишо телци и да го отведат на сигурно, извън проклетия висок ръб на Великата кофа. Нека "бъхтим" и "цабмуркаме", вместо да търсим оправдание в хорските съмнения за собствения си отказ да открием пътека, звезда или дори само собственото си спасение!!! Хубав ден!